О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.368
гр. София,05.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№798 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №78 от 09.02.2017 г. по ч.гр.д.№23/2017 г. на АС Пловдив. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение №2539 от 09.11.2016 г. по гр.д.№977/2016 г. на ОС Пловдив, в частта, с която на основание чл.70, ал.1 от ГПК е определена цена на предявения от [фирма] срещу [община] иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като е увеличена посочената от ищеца цена от 1 471 651.30 лв. на 9 418 398.30 лв.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Допустимо ли е съдът да прекрати производството по делото при наличие на представено годно доказателство /данъчна оценка-официален документ, издаден от ответника/ за определяне цената на иска и дължимата държавна такса, след като впоследствие е представено от ответника ново доказателство – данъчна оценка, но с различно съдържание и стойност. 2. Какви са критериите, по които съдът следва да дава вяра на един от представените два официални документа, издадени от ответника за едно и също право на строеж. 3. Допустимо ли е съдът да приеме по делото данъчна оценка, издадена от ответника, представена с отговора на исковата молба, след като преди това е приел, издадена от ответника данъчна оценка за същото право, но с различна стойност. 4. Нарушено ли е правото на защита на страната с повторно определяне на дължимата по делото държавна такса въз основа на последващо представен от ответника официален документ, след като съдът вече е сторил това въз основа на друг официален документ, издаден от ответника за същото право. 5. Нарушен ли е чл.9 от ГПК, при условие, че от ответника са издадени два официални документа за едно и също право, но с различна стойност и съдът дава тежест и вяра на представения от ответника такъв, въпреки, че и другият документ също е издаден от ответника и също удостоверява данъчната оценка на вещното право, предмет на делото. 6. Представлява ли злоупотреба с права и положение, издаването на два официални документа за едно и също право, но на коренно различна стойност от страната, която се явява орган, издаващ удостоверения за данъчни оценки. 7. Съставлява ли данъчната оценка и годно доказателство за определяне цената на иска и дължимата държавна такса документ, с който определена структура от общината свидетелства до друга такава за размера на данъчната оценка на безсрочно право на строеж или същият този документ представлява размяна на информация между структурите в конкретната община. 8. В случай, че в издадени от ответник – община две удостоверения за дъначна оценка, но с различна стойност, какви са основанията и критериите, по които съдът следва да се ръководи, за да даде вяра на единия и да отхвърли другия документ. 9. Необходимо ли е въззивният съд да излага в определението си собствени мотиви и следва ли съдът да се произнесе по приетото за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателствени източници прави фактически констатации и как прилага към тях правни норми и кои.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] навежда доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представената от ищеца данъчна оценка от 20.06.2016 г. за учредяване на безсрочно право на строеж, в размер на 1 471 651.30 лв., посочена от ищеца и като цена на иска, всъщност се отнася за учредено за 5 години срочно право на строеж, а общата данъчна оценка на безсрочното право на строеж е в размер на 8 418 398.30 лв., с оглед постъпилата с писмо от 14.09.2016 г. от Дирекция МДТ при [община], данъчна оценка. В този смисъл и тъй като предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска по делото, е именно безсрочното право на строеж, на основание чл.70, ал.1, вр. чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК е счел, че размерът на цената на иска е 8 418 398.30 лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на определението си въззивният съд се е съобразил с константната и задължителна практика на ВКС, като е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на събраните по делото, относими към определяне размера на цената на иска, доказателства и е достигнал до фактически констатации и правни изводи, давайки собствено разрешение на спорния предмет. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани, е въпрос, отнасящ се до правилността на определението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване. В този смисъл по формулирания от касатора девети въпрос, както и по останалите въпроси, с които по същество се оспорва правилността на извода на съда, че приложената от частния касатор данъчна оценка, се отнася до учредено срочно право на строеж, което не е предмет на предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че въпросите покриват общото основание за допускане на касационно обжалване, в случая не се установява наличие на бланкетно поддържаното от частния касатор, селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като освен, че не са изложени доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то разпоредбите на процесуалния закон, свързани с доказателствената сила на приложените по делото документи и с определянето на размера на цената на иска, са ясни и непротиворечиви, а и по приложението им е налице многобройна задължителна съдебна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №78 от 09.02.2017 г. по ч.гр.д.№23/2017 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.