– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
гр. София , 01.08.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.06.2018 (двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2349 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2339/25.04.2018 година, подадена от Д. П. С., срещу определение № 70/22.03.2018 година на Апелативен съд В. Т., постановено по ч. гр. д. № 89/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд В. Т. е приел, че подадената от Д. П. С. срещу протоколно определение от 15.11.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 35/2017 година, частна жалба № 8938/21.11.2017 година е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство.
В частната си жалба Д. П. С. оспорва този извод на въззивния съд като излага съображения за това, че определението на първоинстанционния съд трябва да се определи като преграждащо такова и поради това подлежи на обжалване. С оглед на това е направено искане обжалваното въззивно определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд за произнасяне по съществото на подадената срещу разпореждането частна жалба.
Ответникът по частната жалба Н. Г. К. е подал отговор на същата с вх. № 2733/17.05.2018 година, с който я е оспорил като неоснователна и е поискал като такава да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Д. П. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 17.04.2018 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 2339/25.04.2018 година, като е подадена по куриер на 24.04.2018 година. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съставът на Апелативен съд В. Т. е приел, че с подадената от Д. П. С. срещу протоколно определение от 15.11.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 35/2017 година частна жалба № 8938/21.11.2017 година се атакува определение на първоинстанционния съд, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за обжалваното първоинстанционно определение, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от Д. П. С. срещу него частна жалба № 8938/21.11.2017 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на първоинстанционното разпореждане не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Обжалваното първоинстанционно определение не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Поради това то не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а изложените в подадената срещу него частна жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, в случай че действително са допуснати, ще се отразят върху правилността на постановеното по делото решение, поради което ще подлежат на проверка в образуваното по подадена срещу него жалба въззивно производство..
С оглед на горното правилно съставът на Апелативен съд В. Т. е приел, че протоколно определение от 15.11.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 35/2017 година не подлежи на обжалване, поради което подадената от Д. П. С. срещу него частна жалба № 8938/21.11.2017 година е недопустима. Затова като е оставил гази жалба без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 70/22.03.2018 година на Апелативен съд В. Т., постановено по ч. гр. д. № 89/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.