О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 631 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 238 от 28.07.2017 год. по т.д.№ 308/2017 год. на Пловдивския апелативен съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора се позовава на недопустимост на въззивния акт, като постановен по недопустим иск. Счита, че неправилно съдилищата са разгледали и са се произнесли по правоотношения на страните като произтичащи от договор за изработка, вместо като такива, произтичащи от договор за продажба.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 25 от 28.02.2017 год. по т.д.№ 13/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд с което са били отхвърлени предявените от дружеството срещу [фирма] два обективно съединени иска с правно основание чл.82 вр.чл.258 и сл. ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД за заплащане на: 1./ Сумата 300000 лв. (предявена при условията на частичност от сумата 561730 лв. с ДДС), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от произведен и доставен 10045.25 т. некачествен асфалт; 2./ сумата 356000 лв. (предявена при условията на частичност от сумата 563880) стойността на 469.90 т. унищожен битум. Вземанията произтичат от неизпълнението на сключен на 03.09.2012 год. договор между [фирма] и [фирма] и са прехвърлени на ищеца по делото от [фирма] с договор за цесия, сключен на 19.03.2014 год.
Първата от ищцовите претенции е формирана като пропуснати ползи, съизмерими с неполучените от третото неучастващо лице „А. Б. Г.” суми по договор от 06.08.2012 год. Втората е формирана от стойността на вложен в производството на некачествен асфалт и по този начин унищожен битум.
Тезата на ответника, подържана пред инстанциите по същество е, че произведеният и доставен асфалт е бил приет без възражения, а неплащането от страна на „А. Б. Г.” не се дължи на качеството на продукта, а на откриването по отношение на това дружество на производство по несъстоятелност. По отношение на втората претенция е възразил, че не е поръчвал и не е получавал битум. Оспорена е и активната материалноправна легитимация на ищеца, като ответникът се е позовал на недействителност на цесията.
Пазарджишкият окръжен съд е приел, че договорът за цесия е произвел правно действие и материалноправната легитимация на ищеца не е оборена. За да отхвърли двата иска, се е позовал на това, че ищецът не е установил твърдените от него пропуснати ползи и претърпени преки загуби, техния размер, както и че те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението респ. В случай, че са били налице скрити недостатъци на произвежданите асфалтови смеси, каквото е твърдението на ищеца, то той е следвало да приложи предвидената в чл.10.2 на договора процедура, като при констатирането им своевременно да уведоми ответника-производител и възложи проверката на оторизирана лаборатория за изпитване. За неоснователността на втората претенция ПзОС се е мотивирал с това, че съгласно договора за изработка (неправилно наименован договор за продажба) праводателят на ищеца, си и запазил правото той да извършва доставка на битум, необходим за производството на поръчания асфалт. Не са ангажирани каквито и да било доказателства за отклонение от тази уговорка и доставката на битум да е извършена от ответника.
Сезиран с въззивната жалба на едноличното дружество, съставът на П. е обсъдил подробно твърденията по въззивната жалба за неправилна квалификация на договора, като такъв за изработка, а не като договор за продажба и оттук – неправилната правна квалификация на исковете. Доколкото заявените претенции са за вреди от неизпълнение – пропуснати ползи по първата и преки вреди втората, съставът на П. е съпоставил фактическите обстоятелства по спора обуславящи договорно неизпълнение, било на договор за изработка, било на договор за продажба и е също е стигнал до извода за недоказаност на твърдението за доставени/изработени некачествени асфалтови смеси и доставен именно от ответника битум, при недоказаност на твърдението, че и този продукт е бил некачествен.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационен контрол поради следното:
Преди всичко, както първоинстанционният, така и въззивният съдилища изрично са посочили в решенията си, че са сезирани с иск за вреди, като двете кумулативно съединени претенции произтичат от договорно неизпълнение.
Дори да би била неправилно посочена правната квалификация на договора от който произтича неизпълнението, каквото е твърдението на касатора, то само по себе си това не би довело до недопустимост на съдебното решение. Както е посочил ВКС с ТР № 2/2011 год. на ОСГТК – „Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му”. Предмет на конкретния спор са твърдени вреди от неизпълнение. Ще следва да се посочи, че съдилищата изрично са посочили чл.82 вр.чл.79 ЗЗД, като твърдението в изложението, че посочената от съда квалификация е по чл.286 вр.чл.288 ТЗ е некоректно, доколкото се касае единствено за допълнителен квалифициращ признак на сделката като търговска и препращането към общия граждански закон.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 238 от 28.07.2017 год. по т.д.№ 308/2017 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.