3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 12.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1570 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Р. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. В. О. срещу разпореждане от 03.02.2014г. по в. гр. дело № 1968/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е върната подадената от А. К. Р. касационна жалба вх. № 14237/20.12.2013г. с пощенско клеймо от 19.12.2013г. против решение от 12.11.2013г. по в. гр. дело № 1968/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Излага доводи, че представеното изложение е с необходимото съдържание и въззивният съд не е дал ясни и точни указания в какво се състои нередовността на касационната жалба, като в съобщението не е посочено, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържа становище за неправилност на разпореждането и поради това, че има противоречие между цифровото и словесното описание на основанията за връщане – посоченото основание за връщане е чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК , т. е. подадена след изтичане на срока за обжалване, а не като нередовна. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] и третото лице – помагач С. Д. Ч. от [населено място] не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С разпореждане от 06.01.2014г. по в. гр. дело № 1968/2013г. Софийски апелативен съд е оставил без движение касационната жалба и е дал възможност на касатора в едноседмичен срок да внесе държавна такса за ВКС в размер 30 лв. и да представи изложение по чл. 280 ГПК.
Касаторът е уведомен за разпореждането чрез процесуалния си представител В. В. О. на 22.01.2014г., като му е указано, че ако не се отстранят недостатъците, жалбата ще му бъде върната. С молба вх. № 912/27.01.2014г. касаторът чрез адв. О. е представил само преводно нареждане за внесена държавна такса.
За да върне касационната жалба като нередовна, въззивният съд е приел, че в предоставения срок, който е изтекъл на 29.01.2014г., касаторът не е представил изложение по чл. 280 ГПК. Като основание за връщане е посочена разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е неправилно. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК съдържа изискване касационната жалба да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, а чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – към касационната жалба да се приложат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика приема, че основанията за допускане на касационно обжалване могат да бъдат инкорпорирани и в касационната жалба. В конкретния случай в касационната жалба касаторът е посочил като предпоставки за допускане на касационно обжалване разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Относно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е изложил, че неправилно въззивният съд е приел, че може да бъде направен извод за противоправност на деянието на базата на влязло в законна сила наказателно постановление на компетентен държавен орган, като този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Основанието за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с твърдението, че съществува необходимост от уеднаквяване на противоречивата практика, което от своя страна е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При така посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение неправилно въззивната инстанция е дала указания на касатора в едноседмичен срок да представи изложение по чл. 280 ГПК. В касационната жалба касаторът е релевирал доводи за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а доколко същите са основателни и отговарят на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК преценката се извършва от касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касационната жалба е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК – препис от решението е връчен на А. К. Р. чрез процесуалния му представител адв. В. В. О. на 25.11.2013г., а касационната жалба е подадена по пощата на 19.12.2013г.
По изложените съображения се налага изводът, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.02.2014г. по в. гр. дело № 1968/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за администриране на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.