1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 15.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1854 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Т. срещу определение № 2928 от 08.10.2012г. по ч. гр. дело № 3016/2012г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, VІІІ гр. състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 12.06.2012г. по гр. дело № 15992/2010г. на Районен съд Пловдив, VІІ гр. състав, с което е върната въззивната му жалба против решение № 1891/11.05.2012г. по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че има правен интерес да обжалва решението на първоинстанционния съд, тъй като съдът се е произнесъл по направеното възражение за прихващане на насрещни вземания, а мотивите на решението са задължителни за страните по спора. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът относно задължителната сила на мотивите на съдебното решение за двете страни в процеса.
Ответницата К. Х. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. оспорва частната касационна жалба и прави възражения за нейната недопустимост, евентуално неоснователност по съображения, изложени в представен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 12.06.2012г. по гр. дело № 15992/2010г. на Районен съд Пловдив, VІІ гр. състав, с което е върната въззивната му жалба против решение № 1891/11.05.2012г. по гр. дело № 15992/2010г. на Районен съд Пловдив, въззивният съд е приел, че за [фирма] липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, тъй като дружеството е ответник по иска и с обжалвания съдебен акт предявеният от
К. Х. Т. срещу него иск е отхвърлен изцяло.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател правен въпрос относно задължителната сила на мотивите на съдебното решение за двете страни в процеса е релевантен за спора, но по отношение на него не са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК. Съгласно т. 18 от посоченото Тълкувателно решение страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. И. на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението. В посоченото Тълкувателно решение е застъпена тезата, че след като „по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението”. Предвид наличието на постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователен. Цитираната от частния жалбоподател в изложението съдебна практика е неприложима, тъй като е постановена преди приемане на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2928 от 08.10.2012г. по ч. гр. дело № 3016/2012г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, VІІІ гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.