5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
София, 15.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №7/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на
Фондация „Аполония” и Малък градски театър „Зад канала” против решение №1829 от 13.07.2018г. по т.д. №6200/17г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Г. Ю. Д., чрез пълномощниците си – адв. Л. П и адв. Н. А. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. И. М. са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Страната е заявила недопустимост на постановения съдебен акт, поради произнасяне на съда по иск, различен от заявения. Сочили са,че ищцата е претендирала установяване на авторство върху използвания текст, а не е твърдяла, че преводът е използван или преработен. Развити са оплаквания за неправилност на изводите на състава.Сочена е съдебна практика, дефинираща предмета на произнасяне и формиране на индивидуализацията на спорния предмет, както и определяне на нередовността на исковата молба и необходимото процедиране на съда в тази връзка. Поставен е въпрос, за който се поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. – „ Недопустимо ли е решението, с което съдът се е произнесъл извън очертаната с исковата молба индивидуализация на правния спор- основанието на иска и в какво се състои търсената защита.” Лаконично е отбелязано, че освен недопустимо, решението било и очевидно неправилно. Страната е поставила още въпросите – „ Допустимо ли е съдът да признае авторство върху преработка на вече съществуващо произведение на автора на първоначалното произведение, като основание за това е липсата на съгласие на автора на първия превод.” и „Как следва да се индивидуализират вредите по чл.94 от ЗАПСП – имуществени и неимуществени”, във връзка с който въпрос са поставени и няколко уточняващи подвъпроса. Страната е посочила основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела, като е отбелязала, че липсва съдебна практика по тези въпроси. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Доводът за недопустимост на постановените решения, следва да бъде разгледан независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради това и сочената практика и въпроси в тази връзка са ирелевантни. Съдът служебно следи за допустимост на сезирането.
Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл над поисканото, твърдяли са още и нередовност на сезирането поради противоречие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Доводите са фактически и правно необосновани. Твърдението, че съдът се е произнесъл над поисканото, респективно не се е съобразил със заявения петитум, страната е свързала с това, че е отправен петитум за признаване авторство върху превода, като ищцата не била въвела твърдение, че нейният превод бил използван или преработен, а претендирала авторство. С оглед така заявеното следва да се отбележи, че ответниците с отговора на исковата молба са въвели твърдение за това, че и друг преводач е работил върху первода на произведението, като не е установено това обстоятелство да е било сведено до знание на ищцата, респективно същата да е била уведомена за него, за да го третира като обстоятелство залегнало във фактическото обосноваване на иска й. Т.е. това е защитно твърдение на касаторите- ответници в производството, поради което и непосочването му в исковата молба не може да бъде поддържано като неин недостатък. Твърдението, че е налице противоречие между основание и петитум е фактически необосновано, доколкото в обстоятелствената част ищцата твърди, че е автор на превода на пиесата, продуцирана от настоящите касатори – ответници в производството, които използват нейния превод и реализират доходи, без нейно съгласие, без да са заплатили авторско възнаграждение, като това е сочено като нарушаване на нейното авторско право. С оглед тези обстоятелства логично и точно е формулиран и петитума, който съдържа искане за установяване нарушаването на авторското право на ищцата, преустановяване на нарушението, както и конкретно определени обезщетения- за пропуснати ползи от неполучени възнаграждения и неимуществени вреди от неизпълнение задължението на ползвателя на превода по чл.15,ал.1, т.4 ЗАСП, въведени изрично, противно на твърдяното от касаторите. След като са сезирани с тази искова молба, очертала така спорното право, то и това са рамките на произнасяне, както на въззивния, така и на първостепенния съд. Направеното защитно възражение от касаторите за това, че те са възложили превода на пиесата и на друго лице, след като изрично са заявили, че са водили преговори с ищцата / т.е. били за запознати с нейният превод /, подлежи на доказване от тях, с оглед твърдението им, че не са използвали превода на Д., като това, че съдилищата са приели за недоказано това твърдение, не прави нередовна исковата молба, а е довод ирелевантен към определяне на заявеното спорно право, тъй като съставлява оплакване за неправилност на изводите на съда, което се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложеното, се налага извод, че исковата молба е била напълно редовна- с обосноваване на петитума от фактическа страна, като и е разгледана по същия начин от съдилищата, дали правна квалификация на исковете и съответно постановили допустими съдебни актове.
Дори и от формулираните от касаторите въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки че те са свързани единствено със защитната им теза, то налице би било само общо основание. Страната е сочила като допълнителен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание предполага, че те следва да установят, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Или, дори да бъдат приети за релевантни поставените във връзка с това основание въпроси, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. Освен това, чл.94 ЗАСПС е достатъчно ясен в очертаване предпоставките, определящи както размера на обезщетението, така и условията за неговото присъждане, като страната не обосновава извод за непълнота и неяснота на приложената правна норма, която според нея ВКС следва да тълкува при допускане на касационно обжалване на това основание.
Касаторите са поддържали и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание касаторът общо е заявил, че решението било очевидно неправилно.
Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора на ответницата по касация се дължат направените в настоящето производство разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. На същата, следва да се присъдят поисканите и установени разноски в размер на 300лв. – за един адвокат / арг. чл.78,ал.1 ГПК/, тъй като страната е била представлявана от двама пълномощници и не е разграничила възнаграждението за всеки от тях.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №1829 от 13.07.2018г. по т.д. №6200/17г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Фондация „Аполония” и Малък градски театър „Зад канала” да заплатят на Г. Ю. Д., направените в настоящето производство разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: