3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 17.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3402 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. С. С. против определение № 150/2015г. по гр.д.№ 118/2015г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3045/07.11.2014г. по гр.д.№ 1779/2014г. на Шуменски РС. С последното, жалбоподателя е осъден да заплати на Х. Х. Г. и М. А. А. по 836,92 лв. деловодни разноски на всеки от тях.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като двамата ответници, на които са присъдени по отделно разноски са необходими другари и е следвало съобразно цената на иска – 10 230 лв. да им се присъдят общо разноски по 418 лв. на всеки.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса дължат ли се разноски на ответниците – необходими другари по отделно при прекратяване на делото. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното определение със задължителната съдебна практика, но се представя такава, която касае приложението на пар.2 от наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Твърди се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по този въпрос.
Ответниците по частната касационна жалба оспорват допускането до касация, тъй като не е формулиран ясен въпрос е и защото оплакванията не кореспондират на данните по делото, а въззивното определение е съобразено с практиката.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: Предявени са от П. С. С. обективно съединени искове против Х. Х. Г. и М. А. А., от които първия за прогласяване нищожност на договор за продажба на два земеделски имота, оформен с н.а. № 243/21.01.2014г. на СВ при Ш. поради липса на съгласие предвид липсата на представителна власт и при условията на евентуалност за унищожаемост поради измама и за нищожност поради нарушение на добрите нрави. Данъчната оценка на двата имота общо е 20230 лв., каквато е и цената на иска съгласно чл. 69, ал.1 т.2 във вр. с чл. 72, ал.2 ГПК. С отговорите към исковата молба всеки от двамата ответници Х. Х. Г. и М. А. А. е възразил срещу допустимостта на всеки от предявените искове. С първия отговор са представени пълномощно, фактура и вносна бележка за уговорената във фактурата сума 850 лв., а към втория отговор е представен договор за правна помощ с уговорен и изплатен в брой хонорар в размер на 850 лв. Представен е от ответниците и списък на разноските в размер на две пера по 850 лв. С определението за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете, постановено в закрито съдебно заседание преди насрочване на делото, съдът не е присъдил разноски, защото такива не са претендирани от ответниците. По молба за допълване на определението в частта за разноските и съобразявайки се с възражението на ищеца за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът е постановил определение № 3045/07.11.2014г., с което жалбоподателя е осъден да заплати на Х. Х. Г. и М. А. А. по 836,92 лв. деловодни разноски на всеки от тях. С обжалваното определение, въззивната инстанция е потвърдила това определение, като е приела, че всеки от ответниците макар и необходими другари /съпрузи/ е в отделно процесуано правоотношение и има право на защита, а това означава и на присъждане на разноски при прекратяване на производството, съгласно чл. 78, ал.4 ГПК. Позовал се е на определение № 380/23.12.2014г. по грд.№ 2721/2014г. на ІІ т.о. и опр. № 460/ 24.09.2012г. по гр.д. № 395/ 2012г. І гр.о.
Поставеният правен въпрос: дължат ли се разноски на ответниците – необходими другари по отделно при прекратяване на делото е относим към предмета на спора и решаващите мотиви на съда. По този въпрос обаче въззивното определение е съобразено с практиката на ВКС, цитирана от съда – определение № 380/23.12.2014г. по гр.д.№ 2721/2014г. на ІІ т.о. и опр. № 460/ 24.09.2012г. по гр.д. № 395/ 2012г. І гр.о., с които се приема, че при отхвърляне на иска всеки от ответниците има право на разноски независимо дали е обикновен, или необходим другар и дали всички са сключили един договор за правна помощ, или отделни договори. В този смисъл са и Определения № 115/01.04.2015г. по гр.д.№ 1114/2015г. ІV гр.о. и определение №923/11.12.2014г. по ч.гр.д.№ 4540/2014г. ВКС ІV гр.о., с които са присъдени уговорените разноски по всички договори за правна помощ на ответниците и при прекратяване на делото. Този извод се извлича и от това, че всеки има право на адвокатска защита, а както е посочено в цитираните определения, нормата на чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК дава право на ответника при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото да получи разноските, които е направил.
Представената от жалбоподателя съдебна практика е по приложението на пар.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение и касае въпроса дали при уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът може да присъди такова под трикратния размер. Този въпрос бе разрешен с ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, но той не е относим към настоящия случай. Съдът при уважаване на възражението за прекомерност е присъдил минималния размер но наредбата за всеки от двата договора за правна помощ съобразявайки се с цената на иска. Така правата на жалбоподатгеля по този въпрос не са засегнати. Представената съдебна практика от частния жалбоподател е неотносима към настоящия спор.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС по поставения относим въпрос и не е доказано наличието на друга по същия въпрос в противен смисъл, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Наличието на такава съдена практика е основание да не се допуска касационно обжалване и на другото наведено основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 150/2015г. по гр.д.№ 118/2015г. на Шуменски окръжен съд по частна жалба, подадена от П. С. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: