4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
[населено място] , 18.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на петнадесети април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1050 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1406 / 17.07.2012 г. по т.д.№ 22 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 935 / 19.08.2011 год. на СГС, ТО , VІ – 7 състав по т.д.№ 989 / 09 год. , в частта в която касаторът е осъден ,на основание чл.193 КЗ , да заплати на [фирма] сумата от 16 995,32 лева – разлика между дължимо и действително заплатено застрахователно обезщетение , ведно със законната лихва върху същата сума от 17.06.2009 год. до окончателното й изплащане , както и 880,38 лева , на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 28.01.2009 год. – 17.06.2009 год., както и в частта в която е отхвърлен предявеният от застрахователя насрещен иск за връщане , като платена без основание, на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД , сумата по частично заплатено застрахователно обезщетение от 31 808 лева . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон / чл.86 ЗЗД , с оглед определения начален момент на присъдена лихва за забава върху застрахователното обезщетение /, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила / не сочи конкретна процесуална норма , но с оглед изложението очевидно се позовава на несъобразяване поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и непълнота на мотивите / и необоснованост .Относно последния порок на решението касаторът се позовава на необоснованост на извода на въззивния съд относно реализирането на застрахователно събитие „ кражба с взлом „ ,по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 НК , съставляващо покрит застрахователен риск,съгласно приложимите към застрахователното правоотношение Общи условия по застраховка „ Защитено имущество „ , както и на необоснованост на отказа да приложи чл.92.6 от същите Общи условия . Заявява основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът [фирма] е претендирал застрахователно обезщетение за отнето , в резултат на „ кражба с взлом „ имущество / мобилни телефони и компютър / , частично заплатено от ответното застрахователно дружество . Същото оспорва иска за претендирана дължима разлика , както и основанието на извършеното частично плащане / предмет на предявен насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщането му / , с довода, че застрахователното събитие не е „ кражба с взлом „ / в образуваното досъдебно наказателно производство квалифицирано единствено по общия състав на чл.194 ал.1 НК / , а кражба по смисъла на чл.195 ал.3 т.4 НК – „ чрез използване на техническо средство или специален начин „ , вреди от което не се покриват от застрахователя . Кумулативно твърди, че съгласно чл.92.6 вр. с т.11 от ОУ по застраховка „ Защитено имущество „ , не дължи обезщетение когато „ сигналноохранителната техника на застрахования обект е била приведена в бездействие чрез обезвреждане на датчиците по някакъв начин „ .
Въззивният съд е приел, че с оглед констатираните по балконската врата на помещението, от която е установено проникването в застрахования обект , следи от въздействие и начина на преодоляването й като защитна преграда , деянието е квалифицируемо като „ кражба с взлом „ – покрит застрахователен риск съгласно ОУ на застрахователя . Приел е, че с оглед събраните доказателства се установява, че при първоначалното проникване с взлом е задействана сигнално-охранителната система , а обезвредяването на датчиците на същата , чрез облепването им с тиксо е извършено последващо , поради което е счел за неприложима хипотезата на чл.92.6 от ОУ по застраховка „ Защитено имущество „ . Приел е , че клаузата следва да се тълкува в смисъл на извършено предварително , в подготовка на кражбата , въздействие върху сигнално-охранителната система, в противен случай би се обезсмислило изобщо монтирането й .
Касаторът сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – постановяване въззивното решение в противоречие с решение , постановено по чл.290 ГПК – № 24 от 28.01.2010 год. по гр.д.№ 4744 / 2008 год. на І г.о. на ВКС , съгласно което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно , съдът следва да изложи мотиви за това . Не е формулиран конкретен процесуалноправен въпрос – по приложението на конкретна процесуална норма, в съдържанието на която и чрез решаващите си мотиви въззивният съд да е вложил съдържание, различно от вложеното от законодателя . Противоречието с преждепосоченото съдебно решение – задължителна за въззивния съд съдебна практика – страната извежда чрез анализ на даденото от въззивния съд , според него неправилно , по същество логическо тълкуване на чл.92.6 от ОУ , вкл. без обосноваване въз основа на кои доказателства е направен извода за последващо , а не предварително спрямо проникването в обекта, обезвреждане на сигнално – охранителната система, прието за ирелевантно за приложението на чл.92.6 от ОУ . Доводите на страната в п. 1 от изложението по чл.284 ал.3 ГПК са по същество свързани с релевирани основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 от ГПК ,поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,предпоставили и необоснованост , които са различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и подлежат на разглеждане след преодоляване фазата по допускане касационното обжалване на решението .
Липсва формулиран материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК и в т.2 от изложението , където страната сочи необходим , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – отговор за съдържанието на понятието „ изключен от застрахователното покритие риск „ . Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която от въззивния съд е обусловило решаващите му мотиви, по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или е налице непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване , като неправилна , или подлежаща на осъвременяване съдебна практика , с оглед промяна в законодателството или обществените условия , поради което и отговор на релевантния за решаването на спора правен въпрос , свързан с тълкуването й, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото . Касаторът нито е посочил такава конкретна правна норма от КЗ , нито е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Понятието „ застрахователен риск „ е пояснено с пар.1 т.2 от ДР на КЗ , а „ изключен риск „ , в съответствие с понятието „ застрахователен риск „ не поражда затруднение в съдебната практика , в смисъл на непокривана от застрахователя, с поето от същия задължение за обезщетяване, обективно съществуваща вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо ,осъществяването на която е несигурно , неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице . По същество , изключението на чл. 92.6 от ОУ по застраховка „ Защитено имущество „ , в съответствие с препращането на т.11 от същите, съставлява изключване на риска „ кражба чрез техническо средство и по специален начин „ от покритите застрахователни рискове , в който смисъл релевантно за приложението й се явява дадената от въззивния съд и решаваща за правните му изводи квалификация на застрахователното събитие като „ кражба чрез взлом „ , а не „ кражба чрез техническо средство и по специален начин „ , за който решаващ извод касаторът не е поставил надлежен правен въпрос . Правилността на този му извод е въпрос по същество , подлежащ на проверка на основанията по чл.281 т.3 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1406 / 17.07.2012 г. по т.д.№ 22 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :