О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 02.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4926 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. И. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 5211 от 17.06.2016г. по в.гр.д. № 16552 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-49-112 от 29.09.2015г. по гр.д. № 14441/2014г. на Софийски районен съд като е отхвърлен иска му срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000лв. за причинени имуществени вреди на собствения му апартамент № 23, находящ се в секция В вх.Г ет.4 [населено място] [улица], вследствие на теч от апартамент № 30, собственост на [фирма] и са присъдени разноски.
Независимо, че по делото е било безспорно, че вследствие на възникнал – на 22.02.2012г. в апартамента на ответника – теч са причинени вреди върху паркета, тавана, стените на апартамента, който е ползван от ищеца, въззивният съд е отхвърлил иска с довода, че ищецът не се явява надлежно легитимиран да предяви иска /вредите върху вещта са за собственика на увредения имот, а към датата на деликта ищецът, по силата сключен със собственика предварителен договор за покупко-продажба е бил държател/. Въззивният съд е посочил, че в тази ситуация, ищецът е разполагал с възможността да поиска намаление на цената – при покупката на имота, на основание чл.184 ал.2 ЗЗД, но не и да претендира обезщетение за вреди от прекия причинител. Отделно е посочил, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършен ремонт.
В подадената касационна жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по следните два обединени въпроси: 1. Ако недвижим имот е закупен с щети, за които е виновно трето лице, което не участва в сделката, може ли приобретателя на имота, за когото са настъпили щетите и който е инвестирал във възстановяването им, да претендира от виновната трета страна обезщетение на основание чл.50, във вр.с чл.45 ЗЗД и 2. Правата, които има приобритеталя по чл.184 ал.2 ЗЗД, когато не са реализирани, отнемат ли правата му по чл.45 ЗЗД срещу виновната страна, ако увреждането е настъпило в периода между подписване на предварителния договор за продажба и нотариалното изповядване на сделката? Позовава се на Постановления № 4 от 23.12.1968г. и № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС и три определения по чл.288 ГПК на ВКС, които не се ползват със задължителна сила, за които счита, че противоречат на въззивния акт.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта й поради липса на общо основание за допустимост и на посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, както и нейната основателност. Претендира направените по делото разноски без да уточнява техния размер и без да представя доказателство за реално извършване на такива.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допусне касационно обжалване, първо защото не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /не са от значение за изхода на спора и не са свързан е с решаващите мотиви на съда/ и второ защото не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика /определенията по чл.288 ГПК не се отнасят в тази категория, защото не се ползват със задължителна сила/.
В случая не е налице общо основание за допустимост, защото в поставените въпроси се съдържат условия, които не са установени по делото, не са обсъждани от въззивния съд и за тях доказателства по делото не са ангажирани. За първият въпрос това е условието, че недвижим имот е закупен с щети /без да е изяснявано състоянието му към датата на покупката– 29.08.2012г./, а за втория – че правата на приобритеталя по чл.184 ал.2 ЗЗД не са реализирани /този въпрос също се поставя за първи път пред настоящата инстанция/.
Не е налице и посоченото специално основание от касатора, тъй като съгласно цитираните от него Постановления № 4 от 23.12.1968г. и № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС – на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволено увреждане. Предпоставките за уважаване на иск по чл.45 ЗЗД са: вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между поведението и увреждането. В случая – видно от приетото за установено в мотивите на въззивния акт, настоящият касатор и ищец в производството не е ангажирал доказателства за личното си увреждане – документи за извършен ремонт, по вид, стойност, време. Представените доказателства установяват нанасянето на щети в чужд имот.
Поради липса на доказателства за реално извършени разноски от ответника, съдът не присъжда такива.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5211 от 17.06.2016г. по в.гр.д. № 16552 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :