О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 21.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 56 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 532 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 845/2011 г. на Русенския окръжен съд след отмяна на решение № 23 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 940/2010 г. на Районен съд – [населено място] са отхвърлени предявени искове за признаване за незаконно на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишна работа и за обезщетение поради уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е постигнато взаимно съгласие на страните по трудовия договор за неговото прекратяване, което е изразено писмено и че адресатът на отправеното предложение е уведомил насрещната страна за приемането му в законоустановения 7 – дневен срок от неговото получаване, който факт е допустимо да бъде установяван с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Затова е кредитирал показанията на допуснатите и разпитани свидетели, които установяват, че работникът е занесъл в служба „Личен състав” току – що депозираното му заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие с поставена върху него резолюция „Да” на работодателя, поради което същият е узнал, че предложението му е прието в деня на неговото отправяне (12.08.2010 г.), а с това е изчерпан и фактическия състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Счел е, че прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило с постигнатото на горната дата писмено съгласие на страните, поради което последващото волеизявление за оттегляне на предложението (от 13.08.2010 г.), е правнорелевантно. Фактът, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца в по- късен момент (на 16.09.2010 г.), когато е получил и препис от заявлението с резолюцията на работодателя, изразяваща съгласието му, е приет да не рефлектира върху правомерността на уволнението, тъй като оферентът е узнал още към датата на отправяне на изявлението си за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, че предложението му е прието от насрещната страна.
Против решението на въззивния съд е постъпила касационна жалба от ищеца.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ: допустими ли са свидетелските показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната документ, посредством които да се установи друг момент на достигане до оферента (предложителя) на уведомлението за приемане на предложението от адресата, след като този момент е удостоверен в писмен акт; необходима ли е писмена форма за установяване изпълнението на всички предпоставки на визираното основание за прекратяване на трудовия договор и какви са допустимите способи за доказването им в процеса.
По първия въпрос се сочи, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, за което се прилагат решения на този съд, постановени по реда на ГПК (отм.), както и че се разрешавал противоречиво от съдилищата.
По втория въпрос се извежда, че имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалба, чрез своя пълномощник, изразява становище за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол, както и че то е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но не се открива основание за допускане на въззивното решение до касация по тях.
По първия въпрос не се установява наличие на поддържаното противоречие с практиката на ВКС, доколкото съгласно разясненията по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК приложение на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава само при противоречие с решение по чл. 290 ГПК по същия правен въпрос. Наличие на такова противоречие по въпроса с решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, е основание за селекция на жалбата по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК – вж. указанията по т. 3 от цитираното ТР. В случая обаче сочените и приложени съдебни решения : Решение № 72/05.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 634/02.10.1987 г. по гр. д. № 387/1987 г., ВС, І г.о. и Решение № 869/03.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2004 г., ІІ г.о. не очертават противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос. Релевантно е, че оспорването на истинността на частния документ може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл. 180 ГПК и не включва датата на съставянето му.
Вторият правен въпрос няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по приложението на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, според която само изразеното от страните взаимно съгласие е необходимо да бъде писмено, докато уведомяването на насрещната страна по трудовия договор за приемане на отправеното й предложение в законоустановения срок е възможно да бъде извършено и в устна форма, а фактът на узнаване за приетото предложение е допустимо да се установява с всякакви доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 532 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 845/2011 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.