2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 22.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 809/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Невен С. И. чрез процесуалния пълномощник адв. И. М. е обжалвал въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 221 от 14.09.2016г. по гр.д.№ 343/2016г. по допускане на делбата.
Ответникът Ж. И. С. чрез процесуалния пълномощник адв. С. С. от АК Д. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Останалите ответници не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Добричкия районен съд № 445 от 07.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 1542/2015 год., с което е допусната делба между Ж. И. С. с квота 3/9 ид.ч., П. Й. С., Г. С. М., Невен С. И., К. М. С., И. П. С. и Д. П. И. с квота по 1/9 ид.ч.на следните земеделски имоти: 1./нива с площ от 13.504 дка, ІV категория, местност „Текнето”, № 017021 по плана за земеразделяне ;2./нива с площ от 15.003 дка, ІІІ категория, местност „М.”, № 041004 по плана за земеразделяне; 3./нива с площ от 4.200 дка, ІV категория, местност „К.”, № 019023 по плана за земеразделяне и 4./нива с площ от 13.942 дка, ІV категория, местност „Г. Б.“ № 026026 по плана за земеразделяне на [населено място].
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на част от ответниците, че два от делбените имоти не са принадлежали към момента на кооперирането им на общия наследодател , а на неговата първа съпруга, затова делбата следва да се допусне за тях само между нейните наследници. Съдът е изложил съображения, че решението на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността на делбените имоти на наследниците на И. С. Р., починал на 06.03.2007г. е стабилен административен акт с конститутивно действие и именно то определя имотите, който се възстановяват и кръга на лицата, в чиято полза настъпва реституцията. Установяването на собствеността върху земеделски имоти към момента на обобществяването им при спор за материално право, е предмет на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Предявяването на такъв иск е недопустимо, ако не е било подадено в полза на ищеца по такъв иск, заявление по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или не е бил предявен иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ в срок до 12.05.2007 год. От друга страна въззивният съд е приел за недопустимо съединяването на иск за съдебна делба с иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като без да е издадено ново решение на поземлената комисия, съответстващо на правата на лицата, определени за собственици с решението по спора за материално право, делбеният съд не може да замести акта на административния орган, имащ правомощия по ЗСПЗЗ да възстанови земеделските имоти.
В изложението за допускане на касационното обжалване, освен доводите за неправилност на решението, които са неотносими за производството по чл. 288 ГПК, се поставят следните правни въпроси: 1. Неупражняването на правото на иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ пречка ли е да се защити собствеността. 2. Ограничен ли е в правомощията си делбеният съд да изследва произхода на собствеността при неупражнено право на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Поддържаното основание не е налице, защото и по двата поставени въпроса съществува съдебна практика на ВКС, която въззивният съд е съобразил. С ТР 4/2014г. на ВКС, ОСГК е прието, че наличие на правен интерес като условие за допустимост на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, е висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, правото на ищеца да иска издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници е погасено и липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Възражението на касатора , че част от възстановените земеделски земи на наследниците на И. С. Р., починал на 06.03.2007г., с решението на поземлената комисия при [община] № 15/27 от 24.11.1994г. са принадлежали на първата му съпруга, по същество представлява повдигане на спор за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ в делбеното производство. Съгласно цитираната от въззивния съд съдебна практика на ВКС, която настоящия състав споделя и не намира основание да бъде променена, разглеждането на иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ в делбеното производство е недопустимо.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответника Ж. И. С. не следва да се присъждат, защото не са поискани с отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 221 от 14.09.2016г. по гр.д.№ 343/2016г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: