2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
С., 22.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Д. В.
Членове:Маргарита Соколова
Д. Ц.
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 320/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
С разпореждане № 4740 от 19.05.2011 г. по в. гр. д. № 1615/2010 г. на Варненския окръжен съд е върната касационната жалба на Р. К. Купенов, Д. К. С., С. Д. С., С. Й. Й., А. Й. Й., С. П. А., И. Г. С., Й. Г. П., П. Б. Г., Е. Б. Г., З. Д. А., М. Г. С., Н. Л. В., С. В. Л., Д. В. Л. и В. С. К. като недопустима.
Срещу това разпореждане в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касаторите с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците не са взели становища по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да върне касационната жалба срещу въззивното решение по иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 3/4 ид. ч. от лозе с площ 7.001 дка и нива с площ 26.197 дка, въззивният съд приел, че данъчната оценка, която според удостоверението на л. 38 от първоинстанционното дело е 1 050.10 лева на първия и 2 128.50 лева на втория имот, се явява и цената на иска. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване. При това положение и тъй като разглежданият случай не съставлява висящо производство по смисъла на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /същата редакция/, и не се разглежда по стария процесуален ред, то подадената касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, независимо, че във въззивното решение е указана възможността за касационно обжалване.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева.
Посочената редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК следва да се прилага във връзка с пар. 25 от ПЗР към ЗИДГПК /редакция съгласно същата публикация/, според който висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Това означава, че производства, образувани по касационни жалби, постъпили до 21.12.2010 г., се разглеждат, по отношение приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, по реда, предвиден в редакцията на нормата до посоченото изменение. За производства, образувани по касационни жалби, постъпили след 21.12.2010 г., се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК според изменението й в ДВ, бр. 100/2010 г.
Касационната жалба в случая е подадена след 21.12.2010 г. – на 18.05.2011 г., поради което се обхваща от новата редакция на закона и не подлежи на разглеждане с оглед критерия цена на иска, който в случая е под минимално определения от 5 000 лева.
Неоснователен е доводът на касаторите за неправилно определяне цената на иска съобразно данъчните оценки на имотите от 2007 г., без да им е предоставена възможност да актуализират същите. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК по искове за собственост и други вещни права върху имот размерът на цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право. В случая е представена данъчна оценка на имотите, върху която е внесена и следващата се държавна такса за водене на делото. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Според ал. 2 на същата разпоредба в случай, че цената на иска бъде увеличена, то определението на съда за това подлежи на обжалване с частна жалба. С оглед на посочената изрична правна регламентация на начина и крайния момент, до който въпросът за цената на иска може да се повдига, следва да се приеме, че последващата евентуална промяна в данъчната оценка или пазарната цена на имота е без значение за цената на иска, а оттук – и за преценката във връзка с приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ето защо като е намерил касационната жалба за недопустима, съставът на Варненския окръжен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 4740 от 19.05.2011 г., с което е върната касационната жалба вх. № 16180 от 18.05.2011 г. срещу въззивното решение № 383 от 31.03.2011 г. по в. гр. д. № 1615/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: