O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 24.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 61259 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4352/24.03.2016 год. на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез адв. В. В. САК срещу въззивно Решение No 274 от 12.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 3845 / 2015 год. на АС- София.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се поддържат по отношение тълкуване на клаузата по Договора за банков кредит за покупка на недвижим имот „за кореспонденция“, в контекста на законовите изисквания; по отношение изводите за начина на доказване уведомяването на кредитополучателя за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на банката-кредитор при неподписан погасителен план от страна на кредитополучателя.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за надлежния начин и доказателства за установяване на факта за уведомяване на длъжника по кредит за упражненото от банката потестативно право на кредитора при неизпълнение на задълженията за погасяване, съгласно конкретния договор за банков кредит,за настъпилата изискуемост на паричното задължение изцяло – основно, лихви и разноски по обслужване на кредита , с довод , че същите са произнесени в противоречие с Определение Nо 624 от 24.10.2012 година по ч.т..д. Nо 491/2012 год. на ВКС-I т.о. ; Решение Nо 23 от 24.03.2015 година по т.д. Nо 1717/ 2013 год. на ВКС-I т.о. ; Решение Nо 40 от 17.06.2014 год. по т.д. Nо 601/ 2014 год. на ВКС-I т.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за тълкуване на приложното поле на договорна клауза за кореспонденция от гл.т. надлежното получаване на адресирано волеизявление, в контекста на чл. 9 ЗЗД и чл. 20а ЗЗД и чл. 38 от Закона за пощенските услуги , с довод , че отговорът би бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Н. чрез адв. Я. Х. – САК, с което се поддържа , че липсват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въпросите не са в рамките на предмета на делото и не обуславят направените в съдебното решение изводи, респ. се поддържа , че касационната жалба от гл.т. на въведените основания за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендират се разноски в размер на 1000 лв. / хиляда лева/.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт – въззивно решение по положителен установителен иск за съществуване на парично вземане за сума над 20 000 лв.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдила Решение от 25.05.2015 година на Софийския градски съд , с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против С. С. Н. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК за признаване за установено между страните , че [фирма] има вземане към С. Н. за сумите 159 834. 78 швейцарски франка 18 383.05 швейцарски франка договорна / възнаградителна / лихва за периода 25.02.2011 год.- 10.08.2012 год. и 178.73 швейцарски франка- такса за управление на кредита за периода 27.08.2008 год. -10.08.2012 година , които вземания произтичат от Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот No NL 39873/7.07.2008 год. и са обявени за предсрочно изискуеми , ведно със законните лихви върху сумите ,считано от 10.08.2012 година до окончателното им заплащане, за които в полза на банката е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 т.2 ГПК по гр.д. No 38313/2012 год. на СРС-64 с-в.
След преценка на наведените доводи по касационна жалба , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
За да приеме , че вземането за сумите 159 834. 78 швейцарски франка 18 383.05 швейцарски франка договорна / възнаградителна / лихва за периода 25.02.2011 год.- 10.08.2012 год. и 178.73 швейцарски франка- такса за управление на кредита за периода 27.08.2008 год. -10.08.2012 година , които вземания произтичат от Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот No NL 39873/7.07.2008 год., ведно със законните лихви върху сумите ,считано от 10.08.2012 година до окончателното им заплащане, обявено за предсрочно изискуемо и ликвидно по реда на заповедното производство , не съществува към момента на заявлението на Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд е мотивирал изводите си на следните фактически обстоятелства- ненадлежно връчване на съобщението до кредитополучателя за упражненото от страна на Банката право да обяви остатъкът от кредита и акцесорните вземания за лихви и такси за предсрочно изискуем поради неплащане на ти последователни погасителни вноски по сключения между страните валиден Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот No NL 39873/7.07.2008 год., ведно с приложения 1- Общи условия , приложение 2-Погасителен план.
Въпросът по чл. 280 ал.1 ГПК, изведен като обусловил изхода на спора и разрешен от въззивния съд в противоречие с задължителна съдебна практика на ВКС за надлежния начин и доказателства за установяване на факта за уведомяване на длъжника по кредит за упражненото от банката потестативно право на кредитора при неизпълнение на задълженията за погасяване, съгласно конкретния договор за банков кредит,за настъпилата изискуемост на паричното задължение изцяло – основно, лихви и разноски по обслужване на кредита, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Кредиторът –ищец поддържа теза, че по силата на изпратеното „уведомително писмо“ от 05.01.2012 година за обявяване на кредита за предсрочно изискуем за налице предпоставките на чл. 18 от Договора и т.IV.1 от Общите условия, във вр. с чл. 60 ал.2 ЗКИ.С посоченото Определение Nо 624 от 24.10.2012 година по ч.т.д. Nо 491/2012 год. на ВКС-I т.о. , касационният съд се е произнесъл по въпрос , свързан с необходимите реквизитите на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т.2 ГПК като редовно основание по см. на закона и е напълно неотносимо към повдигнатия въпрос.
С Решение Nо 23 от 24.03.2015 година по т.д. Nо 1717/ 2013 год. на ВКС-I т.о. е разгледан въпроса за началното от които тече 6-месечния срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД, като в рамката на даденото казуистично разрешение съдът е засегнал проблема с начина на уведомяване на кредитополучателя за настъпване на обстоятелствата, обуславящи последиците на предсрочната изискуемост. При данните, упоменати в цитираното решение, не може да се направи извод за аналогия с данните по настоящото дело, поради което и съответните правила на ГПК за надлежно уведомяване не могат да се тълкуват по един и същ начин , за да се приеме, че има противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС.
С Решение Nо 40 от 17.06.2014 год. по т.д. Nо 601/ 2014 год. на ВКС-I т.о. , съставът на ВКС е дал отговор на въпроса за отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочната изискуемост на вземане на банката по договор за кредит , обезпечен с поръчителство. При съпоставка с поставеният по делото правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК е видно че няма сходство, въпросите са различни, а дори в рамките на даденото казуално разрешение не може да се търси относимост , тъй като са упоменати данни , че по цитираното дело предсрочната изискуемост е била заявена на кредитополучателя с покана за доброволно изпълнение, изпратена на“ адреса , съобразно вписването в търговския регистър“. Предвид на изложеното следва , че цитираната съдебна практика няма нищо общо с поставения въпрос и не може да се обоснове теза за наличие на основание да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за тълкуване на приложното поле на договорна клауза за кореспонденция от гл.т. надлежното получаване на адресирано волеизявление, в контекста на чл. 9 ЗЗД и чл. 20а ЗЗД и чл. 38 от Закона за пощенските услуги, с довод , че отговорът би бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото също не може да бъде уважено. Извеждайки въпроса, защитата на касатора сочи наличието на съдебна практика- решение на състав на ВКС по чл. 290 ГПК и доколкото твърденията са , че тази практика следва да се приложи в случая , но не е съобразена от въззивния съд , то следва, че се касае до релевиран довод за незаконосъобразност и искане за неговото отстраняване по реда на касационния контрол, но не и до искане за принципно ново разрешение на ВКС, в която насока е предвиденото по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК основания за селекция и допускане на касационното обжалване- арг. разяснения по т.4 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По искането за разноски на ответника по касация С. Н.: Искането е основателно на основание чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК и следва бъде уважено съобразно представените писмени доказателства в заявения размер от 1000 лв. / хиляда лева/- Договор за правна защита и съдействие No 654230/20.05.2016 година /л.29./
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия намира, че не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4352/24.03.2016 год. на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез адв. В. В. САК срещу въззивно Решение No 274 от 12.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 3845 / 2015 год. на АС- София.
ОСЪЖДА [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], КВ. В. , О. п. No 260 ЕИК[ЕИК] да заплати на С. С. Н. от [населено място] , ул. „Ц. Ш. „ No 15 ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 лв. / хиляда лева/-разноски за касационното производство .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: