5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 30.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1152 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Я. и Д. П. К., представлявани от адв. Н., срещу решение № 3683 от 16.05.2013г. по гр.д. № 14897/2012г. на Софийски градски съд, ГК, IV В въззивен състав в частта, в която е потвърдено решение от 02.07.2012г. по гр.д. № 32963/2011г. на СРС, 47 състав, с което е признато за установено по исковете на [фирма], че касаторите Д. К. Я. и Д. П. К. дължат солидарно на [фирма] сумата 7 743,40 евро и разноски по делото в размер на 1 559,07 лева и в частта, в която е признато за установено, че Д. К. Я. дължи на ищеца главница в размер на 3 970,35 евро и разноски в размер на 799,40 лева.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно- необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е подложил на обсъждане правното естество на документа, но не се е произнесъл по неговото съдържание. Считат за неправилен и противоречащ на чл.107 ЗЗД извода на въззивния съд, че с подписаното между страните допълнително споразумение от 03.03.2009г. не е извършена новация. Поддържат, че дори и да се приеме, че споразумението не новира правоотношението, то безспорно същото съдържа извънсъдебно признание за получени суми, защото с него се установява точен размер на дължим остатък за плащане. Считат за необоснован извода, че следва да заплатят сумите, посочени в записите на заповед, след като е видно, че през време на договора са правени плащания и че общото задължение е призчислено на това основание. Поддържат, че изводът на въззивния съд, че така постигнатото съглашение, съдържащо неизгодни за страната факти, не може да се противопостави на менителничния ефект на трите записа, които служат като обезпечение, е незаконосъобразен. Позовават се на неизпълнение на задълженията на лизингодателя по чл.34 З.. Поддържат, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на своето вземане по размер. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване поради наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Каква е правната сила на сключено между страните извънсъдебно споразумение, в което страните по договор за лизинг установяват размер на дължими вноски до края на правоотношението, и обвързва ли то съда при съдебен спор? Има ли същото сила на извънсъдебно признание?
2. Представлява ли сключено извънсъдебно споразумение и признание за направено плащане по каузално правоотношение и противопоставимо ли е то на менителничния ефект на издадени като обезпечения на същото това правоотношение записи на заповед?
3. Счита ли се предаването на автомобила обратно на лизингодателя като прекратяване на договора?
4. Следва ли след предаването да се начисляват наказателни вноски и такси като при действащ договор, макар и без предмет?
5. Следва ли отговорът на експерт на поставена задача да извърши аритметични пресмятания да се тълкува разширително като експертиза, доказваща истинността на търговски книги, без същите да са представяни по делото?
6. Приложим ли е чл.34 З. при договори за лизинг на автомобил и следва ли лизингодателят да преиздава менителнични документи с актуален размер на дълга? Следва ли страните по договор за лизинг да актуализират размера на обезпеченията чрез менителничните документи след извършените плащания?
Молбата – допълнение към касационната жалба с вх. № 9202 от 23.10.2014г. е подадена след изтичане на срока за касационно обжалване, поради което наведените в нея допълнителни доводи и въпроси са преклудирани и не следва да се обсъждат.
Ответникът [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че записите на заповед от 08.06.2007г., на които се позовава ищецът, издадени за сумите 3 970,35 евро, 3 970,48 евро /с падеж на определен ден, който е настъпил/ и 3 970,35 евро /с падеж на предявяване, удостоверено с подписа на издателя Д. Я. на 02.09.2008г./, от формална страна съдържат всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити. С оглед обстоятелството, че върху лицевата страна на ценните книги е положен подпис срещу думата „поръчител” от ответника Д. Петров К., въззивният съд е приел, че е налице валидно учредено поръчителство за издателя, поради което за ответника К. е възникнало валидно задължение като поръчител на издателя на записите на заповед и в това си качество той отговаря като издателя. Въззивният съд е счел за неоснователни направените от издателя лични възражения, свеждащи се до изпълнение на задълженията, за гарантиране плащането на които са издадени ценните книги, съобразно въведеното в процеса каузално правоотношение с източник договор за лизинг от 08.06.2007г. Обсъдил е неоспореното заключение на ССЕ, изготвено въз основа на приложените към делото документи, представени и от ответника Я., и обсъдени от вещото лице, и въз основа на счетоводни записвания при ищеца, от което се установяват неизпълнени задължения на лизингополучателя по договор за лизинг в общ размер на 11 713,75 евро. Въззивният съд е приел, че с представения от ответника Я. препис от допълнително споразумение от 30.03.2009г. не се новира по смисъла на чл.107 ЗЗД правоотношението с източник договорът за лизинг, а в него се съдържа установителен договор – страните са констатирали размера на непогасените задължения; то обективира и съгласие за изменение на погасителния план, вкл. е определен и нов падеж на неизпълнените задължения с настъпил падеж и паричните задължения по договора са превалутирани в евро. Поради това е приел, че след като ответникът Я. не е доказал погасяването на задълженията си, обезпечени с издадените от него записи на заповед до размер от 11 713,75 евро, предявените против него искове следва да се уважат до този размер. Изложил е съображения, че с нормата на чл.34, ал.2 вр. ал.4 З., независимо за извършването на каква дейност е ползван лизинговият автомобил, не може да се обоснове недъжимост на посочената сума, тъй като записите на заповед на обща стойност 11 911,18 евро обезпечават изпълнението на всички задължения с източник договора за лизинг, възлизащи на тази стойност, и неотбелязването на погасяването на сумата 197,43 евро не се отразява на съществуващото менителнично задължение до размер от 11 713,75 евро, свързано със задълженията по договора за лизинг. Приел е още, че възраженията на ответника К., свързани с каузалното правоотношение между издателя на записа на заповед и поемателя, при недоказаност на недобросъвестност на менителничния кредитор, така че да се разшири приложното поле на субективните възражения, не могат да доведат до резултат отхвърляне на исковете до посочения размер.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първите четири въпроса са некоректно поставени и не са относими към мотивите на въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил представеното от касатора Я. допълнително споразумение № 2 от 30.03.2009г. и е приел, че в него се съдържа установителен договор – страните са констатирали размера на непогасените към този момент задължения; то обективира и съгласие за изменение на погасителния план, вкл. е определен и нов падеж на неизпълнените задължения с настъпил падеж и паричните задължения по договора са превалутирани в евро. Въззивният съд не е отрекъл обвързващата сила на допълнителното споразумение и доказателствената му сила в исковото производство, като е взел предвид съдържащите се в него уговорки и признания на страните, поради което формулираните първи два въпроса нямат отношение към решаващите изводи на съда. Третият и четвъртият въпроси не са обсъждани от въззивния съд, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, като за пълнота следва да се отбележи, че задълженията на лизингодателя за лизингови вноски и такси са определени за периода до 04.08.2010г., когато е предаден лизинговият автомобил.
Петият и шестият въпроси също са некоректно формулирани. Въззивният съд не е тълкувал съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ разширително като доказателство за истинността на търговските книги на ищцовото дружество, без същите да са представяни по делото. Обсъдил е заключението на ССЕ, което не е било оспорено от ответниците, и го е възприел, тъй като е изготвено въз основа на приложените към делото документи, представени и от ответника Я., и въз основа на счетоводни записвания при ищеца. За да достигне до крайния си извод за наличие на непогасени задължения на лизингополучателя по договора за лизинг, въззивният съд е взел предвид и липсата на представени от същия доказателства за погасяване на задълженията му. Въззивният не е отрекъл приложението на чл.34 З. и задължението на лизингодателя да приведе менителничните документи в съответствие с остатъка от задължението, но е изложил съображения, че тази норма не може да обоснове недължимост на сумата 11 911,18 евро, тъй като записите на заповед на обща стойност в размер на посочената сума обезпечават изпълнението на всички задължения с източник договора за лизинг, възлизащи на тази стойност, и неотбелязването на погасяването на сумата 197,43 евро не се отразява на съществуващото менителнично задължение до размер от 11 713,75 евро, свързано със задълженията по договора за лизинг. Поради това настоящият състав намира, че тези въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Тъй като липсва общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3683 от 16.05.2013г. по гр.д. № 14897/2012г. на Софийски градски съд, ГК, IV В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: