2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 06.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 733 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 50 от 09.01.2015г. по в.гр.д. № 2294/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че не следва да преценява дали страна има право на безплатна адвокатска помощ. Счита, че по този начин се допуска заобикаляне на закона чрез уговорки в ущърб на насрещната страна, с което се накърнява правото й на защита. Поддържа, че правото на възнаграждение за оказана правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв е право на адвоката и претенцията му за присъждане на възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ следва да бъде доказана при условията на главно и пълно доказване. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде уважена молбата му по чл.248 ГПК.
Ответникът Й. П. Д., представляван от адв. П. К., оспорва частната жалба. Поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не са изложени основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Тъй като подадената жалба няма характера на частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК, не е необходимо представянето на изложение по чл.284, ал.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В настоящия случай на ищеца – ответник по частната жалба, е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.1, т.2 Задв. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото във въззивното производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 09.01.2015г. по в.гр.д. № 2294/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: