О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 14.05.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1179 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на З. п. к. /ЗПК/ „Г”, приподписана от адвокат Д. Х. и на В. Н. Й. чрез адвокат Р. П. срещу решение № 202/25.07.2009 г. на П. окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 408/2009 г. ЗПК „Г” обжалва решението на ПОС в частта му, с която е потвърдено решението на Б. районен съд /БРС/, уважаващо иск по чл.58 ЗК. В. Й. обжалва решението на ПОС в частта, в която е обезсилено решението на БРС, уважаващо нейния иск по чл.58 ЗК и прекратяващо производството по този иск.
В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване ЗПК „Г” визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а В. Й. – произнасяне в противоречие с практика на ВКС.
Ответниците С. С. П. и М. А. А. не взимат становище.
ЗПК „Г” оспорва жалбата на В. Й. по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване и на двете касационни жалби не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
БРС е сезиран с искове по чл.58 ЗК за отмяна решения на ОС на ЗПК „Г”, проведено на 13.12.2008 г. Исковете са предявени от С. П. , М. А. и В. Й. Първоинстанционният съд е уважил исковете и е отменил процесните решения на ОС. ПОС е обезсилил решението на БРС по отношение иска на В. Й. и е прекратил производството по този иск, като е приел, че Й. не е активно легитимирана страна, тъй като не е установено да е член-кооператор – не фигурирала в приложеният списък на член-кооператорите. Приел е още, за да потвърди първоинстанционното решение в частта, уважаваща исковете по чл.58 ЗК на П. и А. , че процесното ОС е свикано в нарушение на закона – липсва първоначално искане за свикване от 1/3 от член-кооператорите до К. съвет /КС/ на кооперацията за реализиране хипотезата на свикване по чл.16 ал.4 ЗК.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По касационната жалба на ЗПК „Г”: В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, но не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а общо визира „въпроси, засягащи допустимостта и основателността на иска”. Следователно този касатор не дава нито конкретен въпрос, нито излага довод, насочващ към такъв, а общо маркира допустимостта и основателността на предявения иск по чл.58 ЗК. Липсват и съображения, относно наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – посочването на законовия текст само по себе си не е основание да се приеме наличието на тази хипотеза.
По жалбата на В. Й. : Т. касатор се позовава на разрешаване на въпрос относно активната легитимация по предявен иск в противоречие с практика на ВКС. Позовава се на решения на Районен съд П. , Великотърновски окръжен съд, ВС на РБ, тричленен състав на ВКС и определения на ВКС, Великотърновски окръжен съд и Софийски апелативен съд. Като основен въпрос в касационната си жалба В. Й. визира разрешението на ПОС относно активната легитимация по предявения от нея иск. Твърди, че ПОС процедирал неправилно, като е следвало да остави жалбата без движение с указания за установяване активната легитимация. Доколкото това не е сторено касаторката счита, че е налице произнасяне в противоречие със съдебната практика – основания по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с оглед представените влезли в сила решения на въззивни съдилища, на ВС и ВКС. Невлезлите в сила решения, както и определенията не са основание за приложение на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – ТР на ОСГК и ТК на ВКС № 1/2010 г., т.2 и т.3. Дори да се приеме, че касаторката е формулирала въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е налице допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не се касае до нередовна искова молба или въззивна жалба, а до неустановено от събраните по делото доказателства членствено правоотношение между касаторката и ЗПК „Г”, активно легитимиращо Й. по предявения иск и оспорвано от ответника в писмения му отговор пред БРС. По спорното членствено правоотношение са ангажирани доказателства. Въззивният съд е констатирал, че събраните по делото доказателства не установяват Й. да е член-кооператор на ЗПК „Г”, както е твърдяла тя, в каквато насока е било възражението на кооперацията още в БРС. Щом се касае до липса на установени твърдения, за които другата страна е направила възражения още пред първата инстанция, цитираната от Й. съдебна практика е неотносима.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ПОС по двете касационни жалби.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202/ 25.07.2009 г. на П. окръжен съд по в.гр.д. № 408/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.