О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
гр. София,17.06.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №519/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „П. информационен мениджмънт- П. ”А. срещу въззивно решение №1587 от 21.12.2009 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №2651/2009 г., ГО-7 с-в , с което е отменено решението на СГС от 24.07.2009 г., постановено по гр.д. №1484/07 по описа на съда, което е отхвърлен искът на „П”А. със седалище гр. С. с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД срещу дружеството-касатор за сумата от 201 543,60 лева и с обжалваното решение на САС искът е уважен изцяло. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и потвърждаване на първоинстанционното , с което искът се отхвърля.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на „П”А. със седалище гр. С. с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД срещу дружеството-касатор за сумата от 201 543,60 лева и да уважи така предявения иск изцяло, съставът на САС е приел, че изпълнението от страна на ищецът като изпълнител по договор за изработка с ответника на процесните строително-монтажни работи/СМР/ описани в исковата молба се доказва от съдържанието на приетите като доказателства актове обр.10 и обр.14 , в които същите фигурират, от показанията на разпитания свидетел , както и от съдържанието на двустранно подписаната количествено-стойностна сметка, където са описани по вид и стойност . Съдът е уважил исковете за заплащането на възнаграждение за тези СМР, доколкото не се доказва от страна на възложителя да е извършил плащане към изпълнителя-ищец на така изпълнените СМР. Приел е също така, че липсват основания за прихващане на така дължимото възнаграждение с насрещно вземане за неустойка за забавено изпълнение в полза на възложителя-ответник, тъй като договорът между страните е развален от страна на изпълнителя, поради виновно неизпълнение на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение за изпълнените СМР, поради което и изпълнителят като изправна страна не дължи неустойка.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, дали количествено-стойностната сметка представлява част от проектно-сметната документация и въз основа на нея могат да се приемат за доказани вида и обема на изпълнените СМР.
Твърди че така поставен въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото –чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, така поставеният от страна на касатора въпрос не обуславя решаващата правна воля на съда, която се основава на съвкупната преценка на целия надлежно събран по делото доказателствен материал, а не изключително и само на количествено-стойностната сметка.
От изложеното следва, че така наведеният правен въпрос не е от значение за изхода на делото по конкретния правен спор. Съгласно цитираното ТР, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Следователно липсва формулиран правен въпрос от значение за формиране решаващата воля на съда по конкретното дело , който да се приведе под селективните основания за допускане на касация по чл.280 ал.1 от ГПК и вследствие да се направи извод, дали са налице сочените от касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК основания.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 21.12.2009 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №2651/2009 г., ГО-7 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.