– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 369
гр. София , 01.08.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2018 (четиринадесети март две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 950 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 1281/15.01.2018 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу въззивно определение № 2978/15.12.2017 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 2986/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил определение № 8083/28.08.2017 година на Районен съд Пловдив, ХV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 17 168/2015 година, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, подадената от [фирма] [населено място] молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2682/08.08.2016 година в частта му за разноските.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което подадената от [фирма] [населено място] молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 2682/08.08.2016 година на Районен съд Пловдив, ХV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 17 168/2015 година в частта му за разноските да бъде уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, [фирма] [населено място] твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Пловдив.
Ответникът по частната касационна жалба А. А. Г. е подал отговор на същата с вх. № 5958/23.02.2018 година, в който е изложил твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 2978/15.12.2017 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 2986/2017 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 05.01.2018 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 1281/15.01.2018 година, като е подадено по пощата на 12.01.2018 година. Предвид на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че дори и да бъде прието, че молбата за допълване на решение № 2682/08.08.2016 година на Районен съд Пловдив, ХV граждански състав, постановено по гр. д. № 17 168/2015 година е с дата 16.06.2017 година (когато е изготвена молбата на [фирма] [населено място], регистрирана в деловодството на Районен съд Пловдив с вх. № 34 649/19.06.2017 година), то тя е просрочена, тъй като е подадена десет месеца след изтичането на предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК най-дълъг срок. Въззивният съд е посочил, че нормите на ГПК са императивни и не могат да се привеждат в съответствие със съображенията на [фирма] [населено място]. Съдилищата допускали грешки, поради което законодателят бил предвидил начин и срокове за отстраняването им, при наличие на диспозитивното начало, т. е. по искане на заинтересованата страна. Последната била тази, която е длъжна да познава приложението на императивните правила на ГПК и да се съобразява с тях.
Във връзка с горепосочените изводи на състава на Окръжен съд Пловдив, [фирма] [населено място] е поискало допускането на обжалваното определение до касационен контрол по поставените от него в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК процесуално правни въпроси за това при евентуално повторно разглеждане на делата означава ли че страната поискала надлежно присъждане на разноски при първоинстанционното разглеждане на делата трябва да претендира повторно такива пред съдебния състав при повторното разглеждане на делото, въпреки редовното им претендиране и доказване или съдът следва да следи за това служебно, с оглед на окончателния изход на спора и за това с кой съдебен акт се присъждат разноски по делото, претендирани при първоначалното му разглеждане, ако евентуално се е стигнало до повторно разглеждане на същото-с този от първоначалното разглеждане или със съдебния акт, с който е приключило повторното разглеждане, респективно за кой съдебен акт следва да се иска допълване за разноски. Твърди, че приетото от състава на Окръжен с д П. с обжалваното решение по тези въпроси противоречи с разрешенията, които те са получили в т. 2 и т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси обаче са неотносими към предмета на разгледания с обжалваното определение спор и не могат да обосноват допускането на определението до касационен контрол. Същите са относими към въпросите за присъждането на направените от съответната страна съдебни и деловодни разноски, докато предмет на разглеждания с определение № 2978/15.12.2017 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 2986/2017 година е този за пропускането на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускането на обжалваното определение до касационен контрол и поради това такъв не следва да бъде допускан. Това важи и за твърдяното от [фирма] [населено място] второ основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, а именно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК ясно определя откога започва да тече и кога приключва срока, в който страната може да иска допълване или изменение на постановеното поделото решение в частта му за разноските. Това е съобразено от състава на Окръжен съд Пловдив, който е взел предвид и това, че срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК не е поставен в зависимост от това дали решението е предмет на въззивно или касационно обжалване и тече, независимо от това. С оглед на това е без значение, че решението, чието изменение е поискано е било предмет на въззивно обжалване и е било потвърдено с решение №259/10.03.2017 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ граждански състав, постановено по гр. д. № 3041/2016 година, тъй като това не възстановява пропуснатия срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 2978/15.12.2017 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 2986/2017 година, по подадената срещу него от [фирма] [населено място], частна касационна жалба с вх. № 1281/15.01.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на А. А. Г. сумата от 650.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2978/15.12.2017 година на Окръжен съд Пловдив, VІ-ми граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 2986/2017 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], , [улица] да заплати на А. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място, адрес], чрез адв. Димитър Н. К., сумата от 650.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.