Определение №369 от 12.10.2017 по ч.пр. дело №3717/3717 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 369

С., 12.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдията П. ч.гр.д. № 3717 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Е. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против определение от 31.07.2017г. по гр.д.№ 2475/2016г. на Апелативен съд С., с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 260 от 20.07.2016г. Счита обжалваният акт за незаконосъобразен, поради което иска да бъде отменен, а направеното искане – уважено.
Ответната страна не е изразила становище.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
Е. Д. М. е подал частна касационна жалба с вх.№ 10258 от 12.07.2016г. против въззивно определение № 2103 от 20.06.2016г. по гр.д.№2475/2016г. на САС, с което е потвърдено разпореждане по гр.д. № 2834/2015г. на СГС за връщане на подадена от него искова молба.
С разпореждане № 260 от 20.07.2016г. на Председател на ІV г.о. ВКС образуваната във връзка с частна касационна жалба с вх.№ 10258 от 12.07.2016г. преписка е върната на САС за отстранява на констатирани нередности /липса на приложено изложение по чл.284 ал.3 т.4 ГПК, с приложени доказателства и практика/.
За указанията на съда жалбоподателят е бил уведомен и на 30.08.2016г. особеният му представител адвокат Б. е представил молба, в която е уведомил съда, че е осъществил среща /след дадения му седемдневен срок/ с жалбоподателя М. в зала № 5 в С. и че двамата са преценили, че подадената жалба отговаря на законовите изисквания, няма какво да се добави към нея, поради което делото следва да се изпрати на ВКС. В същата молба е направил искане по чл.64 ГПК.
С разпореждане от 5.10.2016г. по гр.д.№ 2475/2016г., АС София е върнал подадената от Е. Д. М. частна касационна жалба с вх.№ 10258 от 12.07.2016г. както поради неизпълнение в определения срок на дадените му указания, така и поради изричното заявление, че указанията няма да бъдат изпълнени.
С определение № 108 от 5.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1177/2017г. ВКС е потвърдил разпореждането от 5.10.2016г. по гр.д.№ 2475/2016г.на САС и е дал указания за произнасяне по направено от жалбоподателя искане по чл.64 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок.
Със сега обжалваното определение от 31.07.2017г. САС се е произнесъл по направеното в молбата от 30.08.2016г. искане за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 260 от 20.07.2016г., като го е оставил без уважение като неоснователно. Мотивите му са два: 1. Посоченото от молителя обстоятелство – невъзможност на адвокат Б. да осъществи контакт със задържаният в затвора жалбоподател Е. М. в предоставения му едноседмичен срок – не може да се квалифицира като „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на закона и 2. Молителят не се е възползвал от възможността да поиска продължаване на срока.
В настоящата частна жалба, процесуалният представител на жалбоподателя доразвива довода си за невъзможност за осъществяване на контакт със съображенията, че Е. М. е задържан в Затвора в продължение на четири години, за който период, по сведения на пълномощника, същият е ищец по „над 1 000 дела от всички видове”, във връзка с което „почти всеки ден е” в някоя от „съдебните сгради на територията на [населено място]”, а това ограничава възможността за свиждане.
Настоящият съдебен състав счита обжалваният акт за законосъобразен по следните съображения:
Съгласно чл.64 ал.2 ГПК единственото основание, при което е възможно пропуснат срок да бъде възстановен е наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Доказателствената тежест за установяването им е върху страната, която твърди наличието им. Съгласно установената практика, доколкото с възстановяването на срока, се преодолява установена от закона преклузия, за особени непредвидени обстоятелства се считат такива събития, които са възникнали внезапно – природни бедствия, прекъсване на пътищата (когато се преценяват възможности за явяване на страна по делото в съда) и съобщенията, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли нито да бъдат предвидени предварително, нито преодолени по волята на страната. В този смисъл, настоящият съдебен състав възприема извода на състава, постановил обжалвания акт, че наличието на множество искове, предявени от лице, което изтърпява присъда „лишаване от свобода”, не може да е непреодолима пречка, възпрепятстваща осъществяването на връзка между това лице и неговия процесуален представител и не може да се възприеме като особено непредвидено обстоятелство. Съгласно чл.76 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража „лишените от свобода могат да се срещат с адвокатите насаме всяко време на денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време на деня”.
Допълнителен довод за неоснователност на направеното искане за възстановяване на срок е и обстоятелството, че молителят не е изпълнил изискването на чл.65 ГПК да представи едновременно с молбата си по чл.64 ГПК, както доказателства за основателността й /в случая доказателства за твърдението, че поради наличието на множество дела е трудно да се осъществи връзка между страната и неговия особен представител/, така и да подаде онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срока / в случая изложение по чл.284 ал.3 т.4 ГПК към подадената частна касационна жалба с вх.№ 10258 от 12.07.2016г. с приложени доказателства и практика/. Нещо повече в случая – страната не е заявила намерение да промени изрично направеното заявление, че не счита за необходимо представянето на изискуемото се съгласно цитираната правна норма изложение и че няма какво да се добави към подадената частна касационна жалба.
Мотивиран от изложеното,като счита подадената частна за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.07.2017г. по гр.д.№ 2475/2016г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Scroll to Top