Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
803_12_opr_288_108zs_280(2)@286(1)p3gpc_55gpc(o)
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 15.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 803 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Л. срещу въззивно решение от 05.07.2012 г. по гр.д. № 2267 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „а” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 12.08.2010 г. по гр.д. № 8990 / 2008 г. на Софийски районен съд, 24 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу В. Т. М., конституирана по реда на чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на производството ответница М. П. Б. (нейна майка), с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението на недвижим имот – едноетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], състояща се от антре, стая, кухня и тоалетна, застроена на около 20 кв.м. в дворно място – УПИ (парцел) ., от кв. 153, по плана на София, м. Л., с площ на дворното място по скица 392 кв. м., при граници : от север – [улица], от изток – УПИ ., от юг – УПИ ., от запад – УПИ . и жалбоподателят е осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна оспорва допустимостта на касационната жалба с твърдения, че цената на иска по чл.108 ЗС, изчислена съгласно чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), който е приложим в случая, върху 1 /4 от данъчната оценка, е под 5 000 лева (1 /4 от 7 377.80 лева), оспорва и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира за основателен довода, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване:
Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. исковата молба е подадена н 28.02.2008 г., съответна цената на разгледания иск по чл.108 ЗС, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор – (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; Данъчната оценка (лист 5) за процесния имот е 7 377.80 лева за жилището от 20 кв.м. и 733.40 лева за принадлежащите му 20 / 356 ид.ч. от дворното място – общо – 8 111.20 лева; 1 /4 от нея е 2 027.80 лева, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът и в това производство претендира разноски – адвокатски хонорар в размер на 600 лева, които са уговорени и платени, видно от представения договор за процесуално представителство, поради което тези разноски следва да и бъдат присъдени.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на Й. Д. Л. срещу въззивно решение от 05.07.2012 г. по гр.д. № 2267 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „а” възз. с-в..
Осъжда Й. Д. Л. да заплати на В. Т. М. сумата 600 лева (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2