О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр.София, 18.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 676/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на “С” Л. – К. срещу решение №531 от 5.04.2012г. постановено по т.д. № 3401/2011г. на САС, с което е потвърдено решение №659/28.06.2011г. по т.д.№1912/2010г. на СГС, т.о., с което е отхвърлен искът на дружеството – касатор срещу [фирма] предявен по чл.76, ал.1,т.1 и т.2 ЗМГО във връзка с чл.73, ал.1 във вр. с чл.13, ал.2, т.4 ЗМГО за преустановяване на нарушението на правото върху търговската марка “ BAKUGAN” рег. №[ЕИК] комбинирана и рег. №004968377 – словна, регистрирани в Европейското ведомство за хармонизация на вътрешния пазар и действаща на територията на ЕС, респ.България, регистрирани на стоки класове 9,16,20,24,28,29,30 от Международната класификация на стоки и услугите използвани от ответното дружество чрез внос на 2880 бр. детски играчки марка BAKUGAN в България. В необжалваната част решението на СГС по иска по чл. 76, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.73, ал.1 във вр. с чл. 13, ал.2т.4 ЗМГО за приемане за установено факта на нарушението, изразяващо се неправомерно използване на търговска марка, използвана чрез внос на 2880 бр. играчки, е влязло в сила. Касаторът иска отмяна на решението на САС като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Позовава се на критериите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе,взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
За да потвърди обжалвания резултат, САС е приел за безспорно установено притежанието на търговската марка “ BAKUGAN” – словна и комбинирана, регистрирана за стоки класове 9,16,20,24,28,29 и 30 от Международната класификация на стоки и в Европейското ведомство за хармонизация на вътрешния пазар, действаща на територията на ЕС, респ. на България, както и че към момента на задържане на стоките ответникът не е бил дистрибутор на ищеца – разпространител на стоките, означени със собствената на ищеца марка. САС е приел, че не е доказано ответникът да е използвал регистрираната търговска марка на ищеца по смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО и това използване да му е дало облаги, както и, че ищецът не е доказал ответникът да е използвал неправомерно в търговската си дейност собствената на ищеца търговска марка. Напротив, приема САС, ответникът в писмо до Митница Варна е уведомил администрацията, че не е изпращач на стоката и не е желал вноса на играчките, поради което не се противопоставя на унищожаването й. Изричното противопоставяне на собственика на марката за ползването й е станало едва след изготвяне на уведомлението на Митницата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че “ в мотивите си въззивната инстанция се е произнесла по съществен материално-правен въпрос, а именно тълкуване на нормата на чл.13, ал.2 ЗМГО”. По надолу в изложението се прави тълкуване на разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗМГО, поддържа се, че САС е дал ново, противоречиво и неоснователно тълкуване на цялостната система на защита на правата върху търговската марка, като приема, че при доказан реализиран внос на стоки в РБ липсва нарушение поради доказано използване на чужда марка, все доводи относими към касационните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, различни от основанията за допускане касационен контрол по чл. 280, ал.1 ГПК.
На първо място няма формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е поставен общо теоретично и не е съобразен с конкретно установената от въззивния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.
На второ място не е налице критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представените с изложенията решения на САС нямат задължителни за съдилищата характер, тъй като не попадат в категорията актове по чл.280,ал.1, т.1 ГПК съгласно тълкуването на разпоредбата в т.2 на цитираното ТР.
Не е налице допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото няма отбелязване на решенията, че са влезли в сила./ спр. т.3 на ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
На последно място позоваването на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК само не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касаторът не е изложил аргументи покриващи критериите по тълкуването на закона в т.4 на цитираното ТР. Следва да се има предвид,че по тълкуването на чл.13, чл.73 и чл.76 ЗМГО има приети ТР на ВКС, ТК – №1 от 15.06.2009г. по т.д. № 1/2008г. и №1 от 11.05.2012г. по т.д. №1/2011г.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че няма основание за допускане на решението на САС до касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №531/5.04.2012г. по т.д. №3401/2011г. на САС, т.о., 6 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: