ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 369
София, 20. април 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 339 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 219/02.11.2017 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 234/2017, с което е потвърдено решение № 716/27.04.2017 на Плевенския районен съд по гр. д. № 377/2017, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката М. П. В., представлявана от адв. Св. М. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за връчването на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417; допустимо ли е да се извършват ръкописни поправки, допълнителни ръкописни вмъквания в призовката за доброволно изпълнение, включително допълване на име на длъжник; опорочена ли е процедурата по връчването на призовката за доброволно изпълнение при установяване на допълнително внесени поправки преди или след връчването й; следва ли да се счете за невалидно връчена призовка за доброволно изпълнение във връзка с чл. 417 ГПК, когато в поканата липсва индивидуализиране на основанието за започването на изпълнителното производство – заповед за изпълнение и придружаващи документи към нея; води ли това до нищожност на изготвения документ във връзка с Наредба № 7, вр. с чл. 425 ГПК; нарушават ли се правата на длъжника за информираност в пълен обем и навременно, разбираемост и възможност за достъп до правосъдие съгласно утвърдените Регламенти за безспорни вземания от ЕС и установената съдебна практика на ЕС; какви са процесуалните последствия от непълно връчване на книжа с призовката за доброволно изпълнение, във връзка с изискванията на чл. 418, ал. 5 ГПК както за длъжника, така и за частния съдебен изпълнител; следва ли частният съдебен изпълнител сам да отмени порочните си действия и да пристъпи към изготвяне и връчване на нова призовка за доброволно изпълнение в съответствие с изискванията на закона, които (въпроси) са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решени са в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Не се позовава и не прилага противоречива съдебна практика. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Ч. Ц. Н., вписан под № ***, с район на действие Окръжен съд – Плевен, представляван от адв. Ст. М. от АК – Плевен, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, както и че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото не са изложени аргументи, а оплакването е бланкетно, поради което решението не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че изпълнителното производство срещу ищцата е образувано по надлежния ред, въз основа на издаден изпълнителен лист, като ответникът Ч. Н. е изпратил призовка за доброволно изпълнение съгласно чл. 427, ал. 1 ГПК до длъжниците – А. В. и М. В.. Въззивният съд е приел, че макар изпращането на призовката за доброволно изпълнение да не съставлява същинско действие по изпълнението, връчването на ищцата е редовно, доколкото видно от данните по делото (л. 48 от изп.дело), е подала възражение по чл. 414 ГПК за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, връчена й е и заповедта за незабавно изпълнение, като видно от приложеното копие на изпълнителното дело призовката за доброволно изпълнение първоначално е изпратена до длъжниците на адрес в [населено място], от където е върната в цялост, с отбелязване, че лицата не са познати на адреса, след което е изпратена на 28.06.2013 г., и върху нея е отразено, че на 01.07.2013 г., е връчена на ищцата – лично, а на длъжника А. В. (неин син) – чрез друго лице (ищцата – негова майка), със задължението да я предаде. В тази връзка като неоснователно е прието възражението на ищцата, че е приела покана за доброволно изпълнение само до сина й, подписвайки се като получател, а не и за себе си в лично качество. Запорното съобщение е връчено на 12.08.2013 г. (след връчване на призовката за доброволно изпълнение). Въззивният съд е приел, че по делото няма доказателства за настъпването на вреда в посоченият размер – сумата 5.971,34 лв., доколкото тя е събрана в рамките на законосъобразно образувано изпълнително производство за погасяване на задължение на ищцата по установено с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК вземане. Не са налице предпоставките, обосноваващи отговорността на частния съдебен изпълнител – наличие на неправомерни действия или бездействия, при които е настъпила вреда, която е в причинно-следствена връзка с действието, респ. бездействието му при осъществяване на неговата дейност. Изложени са съображения, че обезщетение се дължи само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а в случая с погасяване на част от задължението си по изпълнително дело ищцата не е претърпяла имуществена вреда, при положение, че тя е длъжник по това изпълнително дело и дължи събраната сума.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар първият правен въпрос да обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на хартиен (не електронен) документ, в който има зачертавания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото (в случая съдържанието на поканата за доброволно изпълнение), както и че съгласно чл. 54 ГПК при наличието на нередовности при връчването, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата (което в случая е установено по несъмнен начин от подаването в срок на възражение срещу връчената заповед за изпълнение). Останалите повдигнати правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение има изискваното от закона съдържание и е надлежно връчена.
При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба Ц. Н. Н. следва да бъде присъдена сумата 720,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 219/02.11.2017 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 234/2017.
ОСЪЖДА М. П. В. от С. да заплати на Ц. Н. Н. от Плевен сумата 720,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.