5
Гр. д. № 294/2017 г. ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 23.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 294/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Р. в качеството му на процесуален представител на В. И. Л., против решение № 1238/07.10.2016 г. по в. гр. д. № 1567/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 1289 от 15.04.2016 г., постановено по гр. д. № 491/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е допуснато да се извърши делба на поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], между В. И. Л., В. Й. Л., Л. И. П., М. В. У. и Г. В. Л. и на основание чл. 271 ГПК е постановил решение по съществото на спора като е отхвърлил иска за делба.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с константната практика на ВС и ВКС. Иска се неговата отмяна и допускане на делба съобразно определените от първоинстанционния съд квоти. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка, в което са формулирани материалноправни въпроси, във връзка с които касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставен е и процесуалноправен въпрос, за който се сочи същото основание, а при условията на евентуалност основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Н. А. в качеството му на процесуален представител на ответните страни по касация – Г. В. Л. и М. В. У., в който се излагат съображения за липса на основание за допускане до касационно обжалване. Претендират се разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о., взе предвид следното:
Производството е по съдебна делба, във фазата на допускането й. Страните В. И. Л., В. Й. Л., Л. И. П., М. В. У. и Г. В. Л. са наследници на общия наследодател Г. В. Л., починал през 1986 г., като първите трима са наследници на сина му И. Г. Л., починал през 2009 г., а последните двама на другия му син – В. Г. Л., починал през 2004 г. Общият наследодател е имал и дъщеря – М. Г. Л., която е починала през 1993 г., неомъжена и без деца. Ищцата В. И. Л. е предявила иск срещу останалите наследници на общия наследодател Г. Л. за делба на общо 11 поземлени имота, всичките находящи се в землището на [населено място], възстановени с решение № 08588 от 28.03.1996 г. на поземлена комисия в [населено място]. М. В. У. и Г. В. Л. са възразили срещу иска за делба като са заявили, че са придобили процесните имоти по давност. За да се произнесе, въззвиният съд счел така направеното възражение за основателно и доказано. Кредитирал е с доверие показанията на изслушаните свидетели в първа инстанция, преценил ги е и с установеното с приетите по делото писмени доказателства, и е приел, че от момента на възстановяването процесните земи се владеят от единия син на общия наследодател В. Л., който се явява праводател на М. В. У. и Г. В. Л., което се установява и от приложения по делото документ, удостоверяващ въвода във владение през 1996 г. Съдът е приел за доказана уговорката между двамата братя В. Г. Л. и И. Г. Л. възстановените с решение № 08588/28.03.1996 г. земи да се владеят от В., а възстановените земеделски земи на И. с решение № 08626 от същата дата, да се ползват от И.. Този извод е основал на установеното с гласни доказателства, че всеки един от братята е внесъл в съществувалата тогава земеделска кооперацията „Генерал Н.” възстановените по негово искане зами. Кооперацията през 2000 г. е преобразувана в [фирма], като всеки от тях е получавал рента за същите земи и между тях не е имало спорове относно принадлежността на правото на собственост върху земите, възстановени по искане на В.. Приел е, че след смъртта на брата В. низходящите му – М. В. У. и Г. В. Л. продължили да владеят имотите и присъединили неговото владение към своето.
По делото е установено, че в периода от 2000 г. до 2015 г. страните също отдавали под аренда възстановените им земите и получавали рента. Фактът, че в сключеният договор за аренда през 2009 г. за имоти възстановени по заявление на В., като страна арендодател е участвала и Л. П., дъщеря на И. Л., е намерен за ирелевантен с довода, че към 2006 г. придобивният давностен срок е бил изтекъл. При тези данни, съдът е приел за доказан факта на изтекла придобивна давност в периода от 1996 г. до 2006 г. в полза на М. В. У. и Г. В. Л., в резултат на което отхвърлил предявения иск за делба на процесните поземлени имоти.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси: 1. достатъчни ли са действията отдаване под аренда (наем) на съсобствените имоти от един от наследниците, за да се считат за такива, доказващи превръщане на държането на идеалните части на останалите наследници, във владение за себе си. По този въпрос се иска допускане касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се поддържа, да е разрешен в противоречие със задължителната практика формирана с решение по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, ІІ г. о, решение по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. о. и с ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ОСГК по т. д. № 1/2012 г.
Втори и трети въпроси обединени и преформулирани се свеждат до това, произвежда ли придобивната давност действие, за земеделски земи, когато фактическата власт върху тях е предадена с протокол за въвод във владение, а след изтичането на 10-годишен срок владелият заедно с други сънаследници от другото коляно, сключат договор за аренда на този имот. По този въпрос също се поддържа основанието по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК като се прави позоваване на същата задължителна практика.
Първият въпрос не обуславя основание за допускане касационна проверка. При преценката дали установилият фактическа власт сънаследник е демонстрирал и противопоставил намерението си да владее имотите за себе си, съдът е направил съвкупна преценка на установените факти с гласни доказателства. От показанията на свидетеля С., който е бил бригадир в ТКЗС, се установява, че при образуване на кооперативното стопанство общия наследодател е разделил имотите между синовете си и затова синът И. е внесъл предоставените му имоти от баща му. След възстановяването им всеки от братята е предоставил на кооперацията за ползване, земите, които е заявил и са му възстановени и е получавал рента за тях, като помежду им не е имало спорове. В този смисъл са и показанията на свидетелката С..
Изводът за наличието на субективния елемент от фактическия състав на давностно владение съдът е формирал също след преценка на установените фактите относно изразената от наследодателя воля за извършване на приживна делба на притежаваните от него земеделски земи, с която наследниците му са се съобразили като са заявили за възстановяване земи, съобразно това разпределение и са продължили да ги ползват в този обем, като са получавали добивите от тях и помежду им не е имало спор за това.
Поставеният въпрос не е обусловил самостоятелно правния извод за осъществяване на състава на придобивния способ давностно владение, а е резултат на съвкупна преценка и на останалите доказателства, установяващи наличието и на другия елемент – субективния, както и продължителността на осъществяваното владение.
Вторият въпрос няма пряко отношение към решаващата воля на съда, тъй като той се основава на факт, осъществил се след като е бил завършен фактическия състав на давностното владение.
Съобразно това, въпросите не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, поради което такава няма да бъде допусната по отношение на обжалваното въззивно решение.
Съобразно този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответниците по касация в направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 09.01.2017 г. сключен с адв. А., възлизащи на сумата 400.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1238от 07.10.2016 г. по в. гр. д. № 1567/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА В. И. Л., от [населено място], [улица], със съдебен адрес същия град, [улица] да заплати на Г. В. Л. и М. В. У., двамата от [населено място], [улица], сумата 400.00 (четиристотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: