О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 27.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5049 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 11223 / 18.09.2017 год. на [фирма] [населено място], [община], област П. ЕИК[ЕИК], представлявано от П. С. С. и заявена чрез процесуалния представител адв. М. М. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 333 от 05.08.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 428/2017 година на ОС-Плевен, в частта на уважените обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС срещу търговското дружество,, както и в частта по отхвърления, заявен по реда на чл. 225 ГПК, положителен установителен иск за собственост на търговското дружество.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил на основание чл. 270, ал.3 ГПК Решение № 14 от 16.02.2017 година, постановено по гр.д. № 575/2012 година на РС Никопол, в частта, с която на основание чл. 108 ЗС по отношение на [фирма] е признато за установено, че Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] са собственици на основание наследяване на 1/2 идеална част от описаните в 5 пункта земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община], възстановени по реда на ЗСПЗЗ и е бил изцяло уважен иска по чл. 108 ЗС.
Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция, в частта , с която на основание чл. 108 ЗС по отношение на [фирма] е признато за установено, че Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] са собственици на основание наследяване на 1/2 идеална част от описаните в 5 пункта земеделски имота, находящи се в землището на [населено място] , [община], възстановени по реда на ЗСПЗЗ и е уважен иска по чл. 108 ЗС в този обем права.
Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която завеният от [фирма] по реда и на основание чл. 225 ГПК – при условията на главно встъпване иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК на процесните земеделски земи срещу страните по първоначалния иск- Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д./ ищци/ и С. Б. И. с фирма [фирма] [населено място]/ ответник/, придобити на основание придобивна давност, е отхвърлен като неоснователен.
За да разгледа по същество и отхвърли положителния иск за собственост на [фирма] , заявен при условията на чл. 225 ал.1 ГПК, възивният съд е приел имплицитно, че страните по делото са законосъобразно конституирани, а по същество искът е неоснователен тъй като не са налице предпоставките на чл. 79 ЗС.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / се поддържа по изведените правния въпрос 1./за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт- нищожен поради липса на съгласие или относително недействителен на основание чл. 42 ал.2 ЗЗД респ. висяща недействителност на сделката при възможността да бъде потвърдена? 2./представляват ли действия без представителна власт при сключване на договор от мним представител, когато представлявания е починал и приложима ли е в тази хипотеза разпоредбата на чл. 42 ал.2 ЗЗД по отношение наследниците на мнимо представлявания? 3./Обвързан ли е приобретателя на правото на собственост върху недвижим имот от правните последици на извършени срещу праводателя му процесуални действия, при прехвърляне на спорното право преди вписване на исковата молба в хипотезата на чл. 226 ал.3 ГПК 4./допустимо ли е главно встъпилото лице да бъде конституирано като ответник по първоначалните искове чрез изменението им със замяна на ответника по реда на чл. 228 ал.3 ГПК и продължава ли в този случай производството по предявените при главното встъпване искове и ако не , длъжен ли е съдът да се произнесе с изричен съдебен акт за прекратяването им ? с довод за противоречие с дадените задължителни разяснения с ТР 5/2014 година на ОСГТК на ВКС, Решение No 64/ 22.06.2017 година по гр.д. No 1329/2016 год. на ВКС- III г.о., както и относно необходимостта от произнасяне по процесуалните въпроси за еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] чрез процесуалния им представител- адв.И. М.- АК Р., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода на спора, решението не противоречи на практиката на ВКС. По същество- касационната жалба е неоснователна, тъй като изложените твърдения не кореспондират с доказателствата по делото. Претендират се разноски за производството.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявени и разгледани искове, визирани в категорията на изключенията по чл. 280, ал.2 т.1 ГПК/ в посочената редакция на закона /, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, настоящият състав намира, че такива са налице и искането за допускане на касационното обжалване следва да бъде уважено по поставените процесуално-правни въпроси за обвързаността на приобретателя на правото на собственост върху недвижим имот от правните последици на извършени срещу праводателя му процесуални действия, при прехвърляне на спорното право преди вписване на исковата молба в хипотезата на чл. 226 ал.3 ГПК; за процесуалната допустимост главно встъпилото лице да бъде конституирано и като ответник по първоначалните искове чрез изменението им със замяна на ответника по реда на чл. 228 ал.3 ГПК и продължава ли в този случай производството по предявените при главното встъпване искове и ако не, длъжен ли е съдът да се произнесе с изричен съдебен акт за прекратяването им, в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по поставените материално-правни въпроси за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт- нищожен поради липса на съгласие или относително недействителен на основание чл. 42 ал.2 ЗЗД респ. висяща недействителност на сделката при възможността да бъде потвърдена и /представляват ли действия без представителна власт при сключване на договор от мним представител , когато представлявания е починал и приложима ли е в тази хипотеза разпоредбата на чл. 42 ал.2 ЗЗД по отношение наследниците на мнимо представлявания? Имат своя отговор с дадените задължителни разяснения по ТР 5/2014 година на ОСГТК на ВКС , поради което няма необходимост от ново произнасяне доколкото са били съобразени от въззивния съд.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ , която е в размер на заплатената такава за въззивно обжалване – в случая касаторът [фирма] следва да заплатят ДТ в размер на сумата 133.70 лв. / сто тридесет и три и 0.70 лв./ по сметката на ВКС. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производството ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 11223 / 18.09.2017 год. на [фирма] [населено място] , [община] , област П. ЕИК[ЕИК], представлявано от П. С. С., заявена чрез процесуалния представител адв. М. М. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 333 от 05.08.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 428/2017 година на ОС-Плевен, в частта на уважените обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС срещу търговското дружество , както и в частта по отхвърления, заявен по реда на чл. 225 ГПК, положителен установителен иск за собственост на търговското дружество.
УКАЗВА на касатора [фирма] с,Б. задължението да заплати по сметка на ВКС сумата 133.70 лв. / сто тридесет и три и 0.70 лв./ дължима пропорционална ДТ , в седмичен срок от съобщението. При неизпълнение на задължението за внасяне на ДТ в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за ………………………… 2018 година , за която дата страните да се призоват чрез публикация в ДВ , по реда на чл. 289 ГПК.
Препис от определението да се изпрати на касатора [фирма], както и на процесуалния му представител адв. М. М.- АК В. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :