Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4020_16_opr248gpc_chj_274(3)1&249gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 28.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4020 /2016 г.:
Производство по чл.248 ГПК.
Е. А. Н. иска изменение на постановеното по делото определение № 287 от 24.10.2016 г. в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 322.50 лева.
Твърди, че дължи заплащане на държавна такса по чл.9, а не по чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Насрещната страна Л. С. Ц. не е изразила становище по искането. Тя е обжалвала определението на съда без да поиска изменението му в преклузивния срок по чл.248 ГПК.
Искането на Е. А. Н. по чл.248 ГПК е подадена в срок от страна по делото, която има право на такова искане и е редовно.
С определението си от 24.10.2016 г. по делото настоящият състав в производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК е допуснал по частна жалба на Л. С. Ц. касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд, г.о. отменил го е, както и потвърденото с него определение на СГС, с което е оставена без уважение молба на Л. С. Ц. с правно основание чл.249 ГПК за обезсилване на първоинстанционното решение по извършване на съдебна делба чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан и вместо това (ВКС) е постановил обезсилването на съдебно решение на СРС по извършването на съдебна делба.
Настоящият състав е приел, че разноските по делбеното дело, за които страните са осъдени по чл.355,ал.2 ГПК, следва да бъдат намалени наполовина съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, така е определил дължимите от страните държавни такси : за Л. С. Ц. а в размер на .967.50 лева и за Е. А. Н. – в размер на 322.50 лева и ги е осъдил да ги заплатят.
Настоящият състав намира, че при извода му, че по делото е осъществена хипотезата на чл.249 ГПК – преди влизането в сила на постановеното съдебно решение страните са заявили, че са се спогодили и молят да се прекрати делото и при изпълнението на задължението му да определи съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК дължимите от страните разноски за делбеното съдебно производство, правилно е приложил разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която предвижда, че по дело за делба се събира такса по 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял.
Чл. 9 от Тарифата се отнася до други хипотези – при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба (за които се предвижда се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв) и не се отнася до разглеждания случай.
Поради което искането по чл.248 ГПК е неоснователно.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А. Н. за изменение на постановеното по делото определение № 287 от 24.10.2016 г. в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 322.50 лева.
Съгласно чл.248,ал.3 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.