1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 29 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4113/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С.а. п. срещу решение №809 от 21.04.2016 г. по гр. дело №5012/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 05.06.2014 г. по гр.дело № 4408/2013 год. на Софийския градски съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на А. Х. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касационна жалба е постъпила и от А. Х. Д., [населено място], срещу същото решение в частта, с която след частична отмяна на решение от 05.06.2014 г. по гр.дело № 4408/2013 год. на Софийския градски съд, е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 18 000 лв. до пълния предявен размер от 102 000 лв.
Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за неимуществените вреди, причинени на ищеца от прокуратурата от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление. По отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 115 НК вр. чл. 20, ал.1 НК, в продължение на петнадесет години, осем месеца и двадесет и девет дни. Предвид обстоятелството, че наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
По делото е установено по несъмнен начин, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършено престъпление от общ характер са причинили неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични изживявания през периода 21.08.1997 год. – 17.07.2012 г., през който е бил обвиняем и подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В периода на наказателното производство ищецът е бил и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода 21.08.1997 г. – 26.11.1998 г. и 20.07.2003 г. – 20.06.2004 г., или общо в продължение на една година, пет месеца и пет дни по първото задържане и в продължение на единадесет месеца за второто задържане. Интензитетът на преживените от същия негативни емоционални изживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало на психиката му /силно притеснение, отчуждение от приятели, тормоз в ареста, придобиване на вреден навик- тютюнопушене/, възрастта на ищеца, обществения му и професионален статус, икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване, както и фактът, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в период от две години и шест месеца обосновават извод за справедлив размер на обезщетението от 18 000 лв. По делото са недоказани твърденията за негативно отражение на обвинението върху професионалния живот на ищеца, тъй като липсват данни същият изобщо да е работил и каква евентуално е била неговата професия преди повдигнатото обвинение. Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост ищецът е осъждан с влезли сила присъди четири пъти за умишлени престъпления от общ характер в исковия период. Горното поставя в различен контекст и преценката за интензитета на психическите страдания от задържането под стража и твърдяните притеснения на ищеца, че може да бъде осъден на лишаване от свобода и да попадне в затвора. Недоказани са и твърденията че именно първоначалната осъдителна присъда е довела до разрива в семейните отношения на ищеца, напускането на съпругата му и установяването и в чужбина заедно с детето им. Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. 4 ЗОДОВ и 52 ЗЗД настоящият състав намира, че сумата 18 000 лева ще обезщети в пълна степен ищеца за претърпените неимуществени вреди.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС, ТР№1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са и три съдебни решения – две на ВКС и едно на Апелативен съд – Б..
Касаторът А. Х. Д., [населено място], в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изложил твърдения, че въззивният съд неправилно е намалил обезщетението на 18 000 лв., без да е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №809 от 21.04.2016 г. по гр. дело №5012/2015 г. на Софийския апелативен съд.
По касационната жалба на А. Х. Д.. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Дори да се приеме, че в изложението се съдържат оплаквания за съществени процесуални нарушения и необоснованост, то те при липса на конкретен въпрос от значение за изхода на делото, не са основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, защото ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. В случая само от изложените твърдения, че изводът на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение не е правилен, не може да се обоснове извод, че има формулиран правен въпрос съобразно посочените по-горе изисквания.
По касационната жалба на П. на Р. Б.. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразено е, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност над разумния срок наказателно производство, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Страните не са поискали присъждане на деловодни разноски за касационното производство и такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №809 от 21.04.2016 г. по гр. дело №5012/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.