О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр.София, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1039/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. И., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. Ч., срещу въззивно решение № 475/11.12.2018г. по гр. д. № 561/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите са : 1.При сделка с недвижим имот в нотариалния акт запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото, трябва ли да бъде изрично уговорено, за да се смята оборена презумпцията на чл.92 ЗС /твърди се противоречие с решение №98/2015г. по гр.д.№521/2015г., ВКС, ІІ г.о. и решение №96/2015г. по гр.д.№1116/2015г. на ВКС, ІІ г.о./; 2. Допустима ли е исковата защита при положение, че публичната продан и възлагането са обжалвани /твърди се противоречие с определение № 313/2017г. по ч.гр.д.№1748/2017г., ІV г.о./; 3.При провеждането на публичната продан следва ли частният съдебен изпълнител да следи за качеството на участващите в публичната продан лица /поддържа се основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК/; 4.Следва ли въззивната инстанция да допусне съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания, относими и допустими и поискани още с отговора по чл.131 ГПК, но отказани от първоинстанционния съд.
Ответникът па касационната жалба М. М. К., [населено място], [община], чрез пълномощника си адвокат П. П., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 579/05.06.2018 г. по гр. д. № 293/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е обявена за недействителна на основание чл.490,ал.2 ГПК по предявения от М. М. К. срещу И. П. И., публична продан, извършена с постановление за възлагане на недвижим имот от 05.09.2014г. по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ Р. К., с което на И. П. И. за сумата 10 400 лева е възложен недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 83,80 кв.м., построена в УПИ ****,кв.**** по плана на [населено място], [община], с площ 500 кв.м.; прието е за установено, че М. К. е собственик на основание договор за дарение по нотариален акт № 108/1981г. на 1/2 ид.ч. на масивна жилищна сграда на два етажа в същия УПИ и И. И. е осъден да предаде на ищеца владението на същия имот на основание чл.108 ЗС и е прието за недоказано заявеното от И. И. на основание чл.194,ал.3 ГПК вр.чл.193 ГПК оспорване истинността на протокол за опис на недвижими имущества от 17.06.2014г. по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ Р. К., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа за „управител” на И. И..
Въззивният съд е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд. Приел е, че от ..доказателствата по делото е установено, че ищецът притежава 1/2 ид.ч. от процесната жилищна сграда на основание чл.92 ЗС въз основа на сделката, извършена на 13.07.1981г. по реда на чл.20 ЗСГ /отм./ /покупко0продажба на дворно място с площ 500 кв.м., парцел ****, кв.47 по плана на [населено място], заедно с построения в него масивен плевник с навес, както и подобренията и трайните насаждения в имота/. При провеждане на публична продан по изп.д.№ **** и извършване на опис на процесния имот на 17.04.2014г. съдебният изпълнител го оставил в държане на ответника по иска в качеството му на управител по чл.486 ГПК.По делото липсват данни към момента на описа ответникът да е притежавал вещни или облигационни права по отношение на имота. При това полоожение с допускане на ответника до участие в публичната продан е нарушена забраната по чл.490,ал.1 ГПК – лица, посочени в чл.185 ЗЗД да извършват наддавателни предложения.Ответникът има качеството на лице по смисъла на чл.185, б.”а” ЗЗД,на което по назначение от власттаса му възложени функции да управлява и пази чуждо имущество. Съгласно чл.2,ал.1 ЗЧСИ държавата е възложила на частните съдебни изпълнители дейността по изпълнение на частни притезания. Обявяването от ЧСИ на ответника за купувач на имота е довело до недействителност на извършената публична продан по изпълнителното дело на основание чл.490,ал.2 ГПК. Недействителността на публичната продан води до липса на основание за ответника да владее имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
Повдигнатите от касатора въпроси са изцяло неотносими към изхода на спора и така изложените от въззивния съд изводи. Първите два въпроса не са решавани от въззивния съд, не са били част от предмета на спора пред въззивната инстанция, поради което не могат да се преценят за релевантни към изхода на делото. Отделен е въпросът налице ли е правен интерес за ответника, който твърди, че публичната продан е действителна и той е придобил правото на собственост върху имота, да твърди, че този имот не е бил собственост на длъжника по изпълението, т.е. да отрича правата на праводателя си, доколкото публичната продан е деривативен способ за прехвърляне на правото на собственост. Въпросът за допустимостта на исковата защита след като публичната продан и възлагателното постановление са обжалвани, не е разглеждан от въззивния съд. В решението липсват фактически констатации и правни изводи в тази насока. Касаторът не е и посочил конкретно кои действия по проданта на съдебния изпълнител са обжалвани, вкл. обжалвано ли е постановлението за възлагане /данните сочат, че е подадена жалба срещу секвестеруемостта на имота/. Освен това следва да се посочи, че в т.3 от ТР№4/2017г., ОСГТК, ВКС е прието, че недействителността на публичната продан по чл.496,ал.3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.Лице, което има правен интерес от позоваването на подобна недействителност, може да я релевира в рамките на всеки допустим от ГПК за целта съдебен процес и процесуален ред. Въпросът дали при провеждане на публичната продан частният съдебен изпълнител трябва да следи за качеството на участващите в проданта лица също е изцяло неотносим и не може да бъде преценен като релевантен за изхода на делото, а също и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Той не е обсъждан в мотивите на въззивния съд от една страна, а от друга – по спора за недействителност на публичната продан, а оттук и за вещно-прехвърлителното действие на постановлението за възлагане, е ирелевантно дали и кои задължения не са изпълнени от частния съдебен изпълнител. Последният въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.266,ал.3 ГПК за допускане на сочените гласни доказателства и СТЕ, тъй като са неотносими към спора и липсва допуснато процесуално нарушение от първоинстнационния съд, което да е довело до непопълване на делото с доказателства. Освен това въпросът съдържа касационни оплаквания, които не могат пряко да послужат като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК, тъй като са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК, разноски на ответникът по касация не следва да се присъждат, тъй като липсва искане, както и доказателства за това, че са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 475/11.12.2018г. по гр. д. № 561/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: