О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 03.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №633/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу въззивно решение № 259/08.06.2016г. по гр.д. № 170/2016г. на Окръжен съд – Смолян. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по спорния за делото въпрос : допустим ли е отрицателен установителен иск, предявен от лице, очакващо да придобие права върху имот. Развиват се съображения, че отрицателният установителен иск за собственост се характеризира с това, че с уважаването му не се установява, чия е собствеността върху имота, на кого принадлежи правото на собственост.Съдебното решение, с което се уважава такъв иск, не посочва ищеца за собственик и затова искът по принцип не може да защити „фактическото състояние”, респ. владението или държането. Ето защо такъв иск е недопустим.
Ответникът по касационната жалба М. Г. И., [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. Д., оспорва касационната жалба в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №22/2016г. по гр.д.№253/2015г. на Районен съд – Златоград, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. Г. И. против държавата, че държавата не е собственик на имот с идентификатор 31111.25.157 по кадастрална карта от 2008г. на [населено място], идентичен с имот № 25.120 с площ 1000 кв.м. по ПНИ от 2010г.
Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като ищецът твърди, че има възможност да придобие правото на собственост върху имота чрез довършване процедурата с издаване заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Вписването на имота по кадастралната карта на МЗГ-ДЛ/ДДС е пречка за издаване на заповед по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца.От твърденията в исковата молба и приложените доказателства установил, че е било предоставено право на ползване по ПМС № 26/1987 г. върху земя с площ от 1 000 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“, за производство на селскостопанска продукция, през 1996 г. е предприета процедура по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по която е заплатена определената стойност за земята. Със Заповед от 31.05.2010 г. на основание § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол на комисията по чл. 28б ал. 2 от ППЗСПЗЗ е одобрен ПНИ в землището на [населено място] като имот № 25.120 с площ 1 000 кв.м. След одобряване на кадастралната карта със заповед от 15.07.2008 г. новообразуваният имот с № 25.120 е преобразуван в ПИ с идентификатор 31111.25.157 по заповед от 04.09.2009 г., с която имотът е посочен с начин на трайно ползване „друг вид дървопреработвателна гора, собственост на МЗГ-ДЛ/ДДС, на основание решение по чл. 13 ал. 5 от ЗВСГЗГФ № 0/03.10.2005 г. на ОбС „Земеделие“ –З.. Твърденията на ищеца са, че такова решение не съществува, поради което държавата в лицето на МЗГ-ДЛ/ДДС не е собственик на процесния имот. тъй като е записана като такава без правно основание. Тази незаконосъобразна промяна е дала основание на кмета на общината да откаже да издаде заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за придобиване право на собственост.
Въззивният съд е приел за установено, че съгласно писмо изх. № ПО-05-204/25.06.2015 г. на Общинска служба „Земеделие“, няма постановено решение № 0/03.10.2005 г. по реда на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ. От преписка на ОбС „Земеделие“, не съществува и решение по чл. 13, ал. 2 ЗСВСГЗГФ № 0Ф/27.03.2008 г. на ОС „Земеделие и гори” – З., което е посочено като основание за вписване в партидата на имот № 025120 като държавен – със собственик МЗГ-ДЛ/ДДС.Оттук е направен извод, че записването на процесния имот по кадастралната карта на МЗГ-ДЛ/ДДС е без основание. Ответникът и третото лице-помагач не въвеждат твърдение за наличие на основание за възстановяване на собствеността на МЗГ-ДЛ/ДДС или друго основание, на което държавата да е собственик на процесния имот. За неоснователни са приети доводите, че имотът се води горска територия по ЛУП от 1995 – 2015 г. Към момента на предоставяне на имота за ползване той е бил в поземления фонд на [община], и е бил предназначен за производство на селскостопанска продукция, съгласно удостоверение от 19.10.1988 г., през 1996 г. същият е оценен като земеделски, през 2010 г. със заповед на Областен управител на С. е одобрен план за новообразуваните имоти в землището на [населено място], между които и процесният, който е обнародван в ДВ и възражения не са постъпили. Нанасянето му в кадастралната карта на [населено място] с посочване като собствен на МЗГ-ДЛ/ДДС е извършено на база на несъществуващи решения на ОбС „Земеделие“. Отделно от това, от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че предназначението на процесния имот е за пчелин, той е затревен и в него има овощни дървета, иглолистната гора е северно от сервитутната ивица на преминаващия над имота електропровод. Гората се намира на север от тази сервитутна зона – извън процесния имот в посока север. Имотът няма характеристика на гора от горски фонд по смисъла на § 1 т. 1 е 3 от ДР на ЗВСГЗГФ. Не е имало никакво правно или фактическо основание за промяната на предназначението на имота, както и за записването на държавата в лицето на МЗГ-ДЛ/ДДС – имотът не е променил основните си характеристики, не се е самозалесил и не се е превърнал в гора.
С оглед твърденията на ищеца и представените доказателства въвззивният съд е приел, че съгласно ТР № 8/2012 г., ОСГТК , ВКС, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен– ищцовата страна твърди, че има възможност да придобие имота чрез довършване на процедурата по§4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, но е необходимо да отрече претендираните от ответника права върху имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед твърденията в исковата молба и представените доказателства въвззивният съд е приел, че съгласно ТР № 8/2012 г., ОСГТК , ВКС, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – ищцовата страна твърди, че има възможност да придобие имота чрез довършване на процедурата по§4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, но е необходимо да отрече претендираните от ответника права върху имота. Така предявеният иск е допустим Този извод на въззивния съд съответства на указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая е изпълнена третата хипотеза. При наличие на зъдължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос : допустим ли е отрицателен установителен иск, предявен от лице, очакващо да придобие права върху имот. Въззивният съд е приел, че предявилото иска лице е доказало наличието на правен интерес от предявяването на иска, като е установило, че за него съществува възможност да придобие правото на собственост върху имота след като отрече отрече претендираните от ответника по иска права. Изводите на въззивния съд съответстват на указанията, дадени в ТР №8/2013г.,ОСГТК, ВКС.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, направеното искане и разпоредбата на чл.38,ал.1,т.2 ЗА на адвокат С. П. Д., пълномощник на ответника по касация, следва да се присъдят 100 лева възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 259/08.06.2016г. по гр.д. № 170/2016г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, да заплати на адвокат С. П. Д. на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 100 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: