О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 06.06.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2032/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274,ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. А. А. и Б. Й. А. и двамата от [населено място], П. обл. , чрез адв. Т. З., срещу определение №41/18.02.2013 год. на ВКС по гр.д. №26/2013 год. на ВКС, І – во г.о. , с което е оставена без разглеждане подадената от З. А. А. и Б. Й. А. касационна жалба против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 505/05.11.2012 год. по гр.д. №786/2012 год. и производството по делото е прекратено.Присъдени са разноски.
С частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение . Частната жалбоподателка изтъква, че съдът неправилно е оставил без разглеждане подадената касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения негаторен иск с пр. осн. чл. 109 ГПК на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото първата инстанция е приела същия като неоценяем и не е задължила ищеца да внесе самостоятелна държавна такса за него. Моли в тази част определението да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба Г. Й. А., чрез адв. Ст. В. оспорва частната жалба. Твърди, че при образуване на делото е внесена държавна такса в размер съответстващ на размера на дължимата държавна такса по двата обективно съединени иска / по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС/ ,определена съгл. чл. 69/1/, т.2 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване с частна жалба съгл. чл. 274,ал.2, изр.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, ВКС, състав на І-во г.о. приема, че предмет на обжалваното въззивно решение са два обективно съединени иска съответно по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Доколкото и по двата иска предмет на защита е правото на собственост, същите са оценими и съгл. чл. 69,ал.1 ЗС цената им се определя според данъчната оценка , а ако няма такава според пазарната оценка на имота. В случая с исковете е поискано предаване владението на реална част от дворно място – УПИ с площ от 35 кв.м. и премахване на строежите попадащи тази част. Доколкото данъчната оценка на цялото дворно място е 3 487 лв. , която е под 5 000 лв., очевидно и цената на двата иска, която се образува на тази база е по – ниска от законово установения минимум, с който законодателят свързва достъпът до касационно обжалване . С оглед на това и на осн. чл. 280,ал.2 ГПК касационната жалба на двамата частни жалбоподатели като процесуално недопустима е оставена без разглеждане.
Определението е правилно. Вярно е , че в исковата молба ищецът е определил предявеният иск с пр. осн. чл. 109 ГПК като неоценяем. Въпросът за характера на този иск като оценяем е бил повдигнат от ответниците по иска и частни жалбоподатели в настоящото производство още в отговора на исковата молба като са настояли, че исковата молба в тази част следва да се остави без движение. Този въпрос е поставен на разискване и в първото по делото заседание.Съдът е приел, че размерът на внесената от ищците държавна такса от 80 лв. е в съответствие с дължимата държавна такса по двата иска, определена съгласно чл. 69,ал.1 ГПК, поради което е дал ход на делото . С оглед на това, твърдението на частните жалбоподатели, че в първоинстанционното производство искът по чл. 109,ал1 ГПК е приет като неоценяем и като такъв следва да се разглежда и от останалите инстанции, е невярно. Предвид посоченото, очевидно становището на първоинстационния съд е в посока, че и двата иска са оценяеми, но дължимата като размер държавна такса е внесена. Доколкото цената на исковете е под 5 000 лв., касационната жалба на двамата частни жалбоподатели правилно е оставена без разглеждане.
Съобразно с изхода на настоящото производство, З. А. А. и Б. Й. А. и двамата от [населено място], П. обл. следва да заплатят на Г. Й. А. от с. село разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №41/18.02.2013 год. на ВКС по гр.д. №26/2013 год. на ВКС, І – во г.о.
ОСЪЖДА З. А. А. и Б. Й. А. и двамата от [населено място], П. обл. да заплатят на Г. Й. А. от с. село направените в производството разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: