4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 06.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 499 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 416 от 12.10.2017 г. по в. гр. д. № 493/2017 г. на Русенския окръжен съд е отменено решение № 468 от 13.04.2017 г. по гр. д. № 577/2016 г. на Русенския районен съд и е отхвърлен предявеният от Х. В. и Н. В. срещу Б. Р. Ф. иск за делба на три ниви в землището на [населено място], [община], съставляващи имоти № 526017; № 526015 № 506004 по плана на землището.
Въззивният съд е приел, че страните са наследници на С. В. и С. В. – ищците са синове на общите наследодатели, а ответникът – техен внук. С решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ № 343/24.08.1995г. по гр. д. № 248/1994 г. на Кубратския районен съд е признато правото на наследниците на възстановяване на собствеността, а с последващи решения на ОСЗ от 1998 г. процесните земи са възстановени чрез план за земеразделяне.
За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Прието е за установено, че ищците живеят в Турция и рядко посещават България. Обсъдени са показанията на свидетелите И. Р. и Б. Х., според които още през 1994 г. – 1995 г. ответникът е заявил на ищеца Х. В. при гостуването му в България, че счита нивите за свои, а по отношение на другия ищец Н. В. подобно изявление е отправено през 1998 г. Подобни разговори са водени и по-късно, след като през 2009 г. ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. На тези му действия ищците не се противопоставили, не са предявили претенции за ползване на имотите и за получаване на доходи от тях. Напротив, единствено ответникът отдавал под наем процесните земеделски земи и получавал наемите. Съдът е обсъдил подробно показанията на свидетелите на ищците И. И. и П. Д. и е изложил съображения защо не ги кредитира. Според тези свидетели земите са били обработвани от лицата С. и Х., които изпращали част от наема в Турция. Тези показания са влезли в противоречие с показанията на самия С. и на дъщерята на Х.. Съдът е констатирал това противоречие и затова не е дал вяра на показанията на ищцовите свидетели.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците.
Жалбоподателите считат, че в настоящия случай не са установени действия, с които ответникът да е отблъснал владението на останалите съсобственици на процесните имоти и да е демонстрирал, че завладява техните идеални части. Партидата на имотите в ЗКПУ Т. се води на името на тримата собственици. В обжалваното решение не е посочена точна дата, на която ответникът е установил владение върху имотите. Няма как ответникът да е установил владение още през 1994 – 1995 г., след като собствеността е възстановена през 1998 г. От снабдяването с нотариалния акт през 2009 г. до предявяване на иска за делба не са изтекли изискуемите от чл.79, ал.1 ЗС десет години давностно владение.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Валидно ли е все още даденото разрешение в ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, че завладяването на частите на останалите сънаследници трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяване на своене, освен ако това е обективно невъзможно;
2. Валидно ли е все още даденото разрешение, че когато основанието, на което се установява фактическата власт показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за оборена;
3. Следва ли съсобствениците, които упражняват фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърнат с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовават на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да се докаже при спор за собственост, че са извършили действия, с които са обективирали спрямо останалите собственици намерението да владеят техните идеални части за себе си;
4. При позоваване на придобивна давност от съсобственик следва ли съдът да установи конкретната дата, от която държането се е превърнало във владение;
5. Допустимо ли е да започне владението на недвижим имот от съсобственик, когато имотът все още не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ или не е съществувал с имотен номер в регистрите.
Ответникът в производството Б. Р. Ф. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, за което не е налице пречка за осъществяване на касационен контрол с оглед цената на иска.
Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Един от възможните примери на тази хипотеза е разгледан в решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр. д. №217/2010 г., на ВКС, II г. о. В него е прието, че когато фактическата власт върху един имот е установена по силата на неформална делба между сънаследниците, не е необходимо този, който е получил имота при делбата, да отблъсква владението на останалите наследници, а началото на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС започва да тече от установяване на владението. В същия смисъл е и решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г. на ВКС, I ГО.
Обжалваното в настоящото производство въззивно решение е в съответствие с тази практика на ВКС, предвид данните по делото за наличие на подобна уговорка между страните, според която нивите в България ще останат за ответника, а наследствената къща в Турция – за ищците. Тази уговорка е установена от показанията на свидетелите И. Р. и Б. Х., които въззивният съд е кредитирал.
Първите три от поставените от жалбоподателите въпроси не отчитат наличието на уговорката между страните за разпределяне на сънаследствените имоти. Принципната постановка на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, че при съсобственост следва да се доказва завладяване на целия имот за себе си и отблъскване на владението на останалите наследници важи. Но в същото тълкувателно решение е разгледана и другата хипотеза – когато фактическата власт от единия съсобственик е установена на основание, което изключва владението на останалите. Настоящият случай е точно такъв. Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не са свързани с обстоятелствата по настоящото дело и не затова не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Четвъртият и петият въпрос също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито по тях има противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Няма колебания в практиката на ВКС, че когато страната се позовава на придобивна давност, следва да докаже началния момент на владението, без да е необходимо във всеки един случай да се установява конкретна дата. Няма колебание също така, че за придобивна давност върху земеделски земи, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, от значение е владението, което се осъществява след възстановяването на собствеността, но във всички случаи не по-рано от 21.11.1997 г., по аргумент от чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. В настоящия случай собствеността е възстановена реално през 1998 г., но от съществено значение е съществувалата още преди това уговорка между наследниците на общия наследодател за разпределяне на наследствените имоти. Тази уговорка разкрива намерението за своене на процесните земеделски земи от ответника още към момента на установяване на фактическата власт от него след възстановяване на собствеността.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 416 от 12.10.2017 г. по в. гр. д. № 493/2017 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: