О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 08.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.03.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №929/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Б. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд/ОС/ по гр.д. №750/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] и [фирма] по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ – за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „инженер механик, отговорник група”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК. Намира, че процесуалният въпрос /№1/ за задължението на въззивния съд да допълни доклада, като укаже на ищеца доказателствената тежест за установяване на твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя, с оглед на законовата презумпция по чл.8, ал.2 КТ, е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/13 г., т.2 ОСГТК. По въпроса/№2/: допустимо ли е да бъде учредена прокура, ако този орган на управление не е предвиден в устава на търговското дружество и валидни ли са действията на прокуриста в случая, след като не са потвърдени писмено от новия съвет на директорите/СД/? – въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС. Според тази практика договорът, сключен от лице без представителна власт, следва да бъде потвърден с писмено волеизявление, ако за сключването му е предвидена писмена форма за действителност – р. по т.д. №908/12 г. на ВКС, от лицата, които имат представителна власт за юридическото лице – р. по гр.д. №1777/78 г. на ВС, първо г.о. Въпросът/№3/: документ, изходящ от името на представителя / изп. директор/ на търг. дружество, но подписан от прокуриста, поражда ли правно действие? – е решен в противоречие с р. по гр.д. №282/06 г. на ВКС, второ г.о. По въпроса/№4/: допустимо ли е издаване на заповед / за уволнение/ поради съкращаване на щата, без да има утвърдена нова щатна таблица и за бъдещо съкращаване на щата, въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №108/13 г. на ВКС, според което потестативното право на работодателя да прекрати тр. договор с едностранно волеизявление възниква след вземане на решение за съкращаване на щатната бройка. По въпросите/№5/ налице ли е реално / а не фиктивно/ съкращаване на щата и възниква ли за работодателя задължение за подбор?- въззивното решение противоречи на ТР №3/12 г. и на цитираните решения на ВКС. По въпроса /№6/за задължението на съда да обсъди възраженията на ищеца във въззивната жалба, касаещи предмета на спора- неспазени изисквания на устава и договора за управление/за прокура/ относно приемане на структурни промени и ново щатно разписание, фиктивност на съкращението – нова по наименование, но със същия характер работа, липса на утвърдена длъжностна характеристика – въззивното решение противоречи на ППВС№7/65 г., ППВС №1/85 г. и цитраните решения на ВКС по чл.290 ГПК. Част от поставените въпроси са уточнени и конкретизирани от ВКС, за яснота и привързване с предмета на спора, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. Въпросите са поставени и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК са обосновани в касационната жалба и затова ВКС приема, че тя е с характер на изложение по чл.284 ГПК, а т. нар. „изложение” съдържа обосновка на касационните основания – недопустимост и неправилност на въззивното решение, и има характер на касационна жалба. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е само посочено от касатора, без да е обосновано откъм специфичните му допълнителни предпоставки, разяснени в ТР №1/10 г.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Първият от въпросите е неотносим към спора и затова не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. Ищецът не се е позовал в исковата си молба на злоупотреба с право от страна на работодателя и това основание не е включено в предмета на спора и съотв. на произнасянето по него от първоинстанционния и въззивния съд.
Вторият от въпросите не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Прокуристът не е орган на дружеството, измежду посочените в органната структура на всеки вид дружество, а търговски управител – физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение – чл.21 ТЗ. Затова и липсата на изрична уредба за него в устава на дружеството, при препращането за неуредените въпроси към ТЗ и законите на РБ – чл.24 от устава, не е пречка за упълномощаването му с правата по чл.22 ТЗ – да извършва всички сделки , свързани с упражняването на търговско занятие /р. по гр.д. №3091/08 г. на второ г.о. на ВКС/, както е в случая. Въззивният съд е приел, че договорът за прокура е сключен от стария/вписаният/ изпълнителен директор на дружеството на 29.01.14 г., два дни след като същият е бил освободен от длъжност и е избран нов СД и изпълнителен директор. О. на новия СД и изп. директор и оттеглянето на старите обаче са вписани в ТР на 26.02.14 г. и оттогава имат действие за третите лица, какъвто е ищецът, на осн. чл.235, ал.5 ТЗ. Въззивният съд алтернативно е посочил, че дори да има порок при учредяване на прокурата,вписана на 13.02.14 г., договорът е потвърден от новия СД, който го е прекратил едва през 2015 г. Соченото в изложението противоречие между алтернативните изводи на въззивния съд и цитираната от касатора практика на ВКС, според която с конклудентни действия могат да се потвърждават по чл.301 ТЗ само неформалните договори, не се отнася до първата и основна група изводи за действието на настъпилите персонални промени в органите на дружеството спрямо третите лица, каквото е ищецът. Затова констатираното противоречие не обосновава допускане на обжалването – изводите на въззивния съд за валидността на договора за прокура и действието му във външните отношения на дружеството с ищеца са обосновани със съображения, които противоречиво решеният въпрос не засяга.
По третия и четвъртия въпрос: В практиката на ВКС се приема, че представителството на търговеца от прокурист и от търговски пълномощник е доброволно; възниква с упълномощителна сделка (чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, изр. 1 ТЗ). И прокуристът, и търговският пълномощник с общо пълномощно са овластени да извършват всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. При двата вида търговско представителство обемът на представителната власт е идентичен при изключението, че без изрично пълномощно търговският пълномощник не може да поема менителнични задължения, да сключва договори за заем и да води процеси (чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, изр. 2 ТЗ). Следователно в този обем законодателят включва и управлението на човешките ресурси като част от търговското предприятие, от правото на собственост на търговеца. За него ТЗ не изисква изрично пълномощно, а това е допълнителен аргумент, който изключва личния характер на престацията на работодателя по трудовия договор / р. по гр.д. №7121/13 г. на трето г.о. и ТР №6/12 г. ОСГК, на което се е позовал въззивният съд/. Затова прокуристът може да представлява търговеца и при прекратяване на трудовите правоотношения, сключени с него, а соченото от касатора р. по гр.д. №282/06 г. на първо г.о. на ВКС е неотносимо за случая. С решение на СД от 7.11.14 г. е утвърдена нова длъжностна структура и поименно щатно разписание на [фирма] и е разпоредено копие от новите документи да се изпратят на изп. директор и прокуриста. Последният с покана от 2.12.14 г. е уведомил ищеца за предстоящото съкращаване на длъжността му и го е поканил да заеме една от новите длъжности – инженер по поддръжката, но ищецът е отказал. Уволнението на ищеца е извършено със заповед от 15.12.14 г., а новото щатно разписание влиза в сила от 9.12.14 г. При тези данни не е налице противоречие на въззивното решение с цитираното от касатора р. по гр.д. №108/13 г. на ВКС, четвърто г.о. В него е посочено: правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението..
По петия въпрос: Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал единствена по характер на тр. функция длъжност. Другите двама поименно посочени инженери са заемали различни по характер на тр. функция длъжности. След 9.12.14 г. длъжността на ищеца е престанала да съществува, създадена е нова длъжност „инженер поддръжка”, която се различава по тр. функция от заеманата от ищеца длъжност. Въпросите дали тр. функции като определящи за същността на новата и старата длъжност са еднакви или се различават са фактически и ВКС не ги разглежда в това производство. Въззивният съд е приел, в съответствие с практиката на ВКС – цитирана в посоченото от касатора опр. по гр.д. №1052/12 г. на четвърто г.о.- че определящи за длъжността са не наименованието и кодът й, а характерът на тр. функция и така е направил извод за реално съкращаване на щата с премахване на заеманата от ищеца длъжност. Пак въз основа на тр. функция ОС е приел, че длъжността на ищеца е единствена и затова за работодателя не е възникнало задължение за подбор. Такова възниква само при съкращаване на част от повече еднакви длъжности – соченото от касатора р. по гр.д. №1696/11 г. на ВКС. Същото е посочено и в ТР №3/12 г.ОСГК: „При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Начинът за упражняване на материалните субективни права по КТ – притезателни и преобразуващи е нормативно регламентиран с повелителни правни разпоредби…При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности”.
По последния въпрос: въззивният съд е преценил събраните доказателства и е обсъдил относимите към спора доводи и възражения на страните, вкл. тези, които първоинстанционният съд не е разгледал. Така са изпълнени указанията на цитираната в изложението на касатора задължителна практика на ВКС, осъвременена с ТР №1/13 г. ОСГТК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №750/15 г. от 2.12.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: