О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 369
София 09.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3059/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. А. М. като законен представител на малолетните си деца Д. М. А. и С. М. А. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд № 182 от 10.01.2014г. по гр.д.10256/2013г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците А. Б. И. и Ю. М. И. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са въведени основания по чл.280 ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
С обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че с влязло в сила решение по реда на чл.282 ГПК /отм./ е допусната делба на право на надстрояване и пристрояване , което предопределя и решението по извършване на делбата. Тя трябва да се извърши на всички обекти, за които е допусната. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право по иска за делба е деня на приключване на устните състезания в първата фаза, в която съдът се произнася по въпросите кои са съсобствениците, кои са обектите на съсобствеността и да определи частите на съделителите. До този момент страните трябва да изчерпят всички свои възражения относно съществуването на обектите, предмет на делбата в частност правото на строеж. Приет е за неоснователен доводът на въззивниците, че следвало да се съобрази погасяване на правото на строеж в развитието на делото, защото давността не се прилага служебно, а и погасяването на едно право не е обстоятелство по смисъла на чл.188, ал.3 ГПК /отм./.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос дали по реда на отменения ГПК, по който е разгледан спора от инстанциите по същество, е възможно да се правят възражения за изтекла погасителна давност пред въззивния съд. С оглед разясненията на ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК, приложимо за правомощията на въззивния съд по отменения ГПК, отговорът е положителен, но конкретно за настоящата хипотеза разглеждането на възражение за погасяване по давност на правото на строеж не е направено от собственика на земята, който единствено би могъл да се позове на давността. Титулярът на правото на строеж не може да иска да се признае , че правото на строеж е погасено по давност без да има позоваване на давността от собственика на земята, защото давността не се прилага служебно. По тези съображения неотносим се явява за конкретния спор и правният въпрос дали може да бъде предмет на делба погасено право на строеж. Ето защо не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 182 от 10.01.2014г. по гр.д.10256/2013г. по извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: