О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 01.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 174 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” Е. , гр. Б. чрез изпълнителен директор А приподписана от старши юрисконсулт М. Мутафян срещу решение № 109 от 14.11.2008г. по гр. д. № 624/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав в частта, с която е отменено решение № 61 от 21.11.2007г. по гр. д. № 998/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав частично и предявеният от „П” Е. , гр. Б. срещу „К” ЕООД, гр. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 27 445,69 лв. до предявения размер 87 070,98 лв. по договор за пристанищни услуги, както и е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 402,08 лв. до предявения размер 3 232,41 лв. – мораторна лихва за периода 08.02.2006г. – 22.03.2006г.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – въпросът за прилагането на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и за размера на дължимото възнаграждение за предоставени пристанищни услуги и забавата на плащането.
Ответникът „К” ЕООД, гр. С. оспорва касационната жалба, прави възражение, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че фактура № 1177616/10.01.2006г., по която е извършено плащане от ответника, материализира постигнато между страните взаимно съгласие, договорна връзка с предмет извършване на пристанищни услуги при обработка на товари съгласно действащата тарифа на пристанището за периода до 31.12.2005г. Изложил е съображения, че предприетото впоследствие от страна на изпълнителя изменение на тарифата за цените на предоставените от него пристанищни услуги представлява изменение на сключения между страните договор. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, въззивната инстанция е направила извод, че последващото едностранно изменение на цената не може да има действие спрямо ответника, тъй като той не се е съгласил с промяната. Решаващият съдебен състав е констатирал, че променените условия на тарифата стават известни на ответника с получаване на фактура № 1179452/08.02.2006г., който веднага след това в съответствие с чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ се е противопоставил на промяната.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд от правна страна е направил извод за приложение на уговорената между страните с фактурата от 10.01.2006г. цена на извършените услуги, тъй като съгласно чл. 298, ал. 3 ТЗ при несъответствие между уговореното от страните и общите условия, има сила уговореното. Поради това е заключил, че дължимото незаплатено възнаграждение е в размер 26 085,15 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер 87 070,98 лв. искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. С оглед изхода на спора за главницата е изменено и решението в частта за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимото възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По посочения от касатора въпрос за прилагането на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД има формирана съдебна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
С оглед данните по делото и изложените от въззивния съд констатации и доводи материалноправните въпроси от значение по спора могат да се формулират по следния начин: налице ли е едностранно изменение на възнаграждението; допустимо ли е едностранно изменение на цената по тарифата при вече сключен между страните договор за пристанищни услуги в хода на неговото изпълнение. По тези въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият въпрос е конкретен и зависи от представените по делото доказателства. Възприемането на доказателствата и изясняването въз основа на тях на фактическата обстановка се отнася до обосноваността, респективно необосноваността на съдебния акт, което представлява касационно основание по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса дали е допустимо едностранно изменение на възнаграждението за услуга по вече сключен договор съществува практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 14.11.2008г. по гр. д. № 624/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.