О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 01.03. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 544 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], представлявано от Г. С., със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адвокат П. Х., против въззивно определение № 30973 от 27.11.2017 г. по ч. гр. д. № 15069/2017 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение с твърдения, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон и в противоречие със задължителната съдебна практика. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, вкл. и е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по жалбата – eтажните собствености на комплекс „София Г.“, представлявани от председателя на Управителния съвет на етажните собствености на комплекс „С. Г.“ С. П. и от управителя на етажната собственост на бл. Ф – Р. Б., чрез процесуалния представител адвокат Г. Г., оспорват частната жалба по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор с искане да се остави без разглеждане като недопустима, респ. да се остави в сила обжалваното определение и им се присъдят направените в настоящето производство разноски.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 30973 от 27.11.2017 г. Софийски градски съд е потвърдил определение, неправилно наименовано от съда като решение от 24.07.2017 г., постановено по гр. д. № 68777/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което са оставени без разглеждане предявените от ищеца [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], комплекс „С. Г.“, бл. Ф, [улица] срещу ответниците – собствениците от Етажните собствености в комплекс „С. Г.“, находящи се в [населено място],[жк], [улица], искове за отмяна на решенията, взети от Общите събрания на Етажните собствености, проведени на 10.05.2011 г., 10.07.2012 г.,11.06.2013 г., 03.12.2013 г., 03.12.2014 г., 02.02.2015 г.
За да постанови определението си, въззивният съд приел, че контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По отношение оповестяването на първия протокол от ОС от 10.05.2011 г. е приложима нормата на чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 – 6 ЗУЕС, в ред. преди изменението им с ДВ, бр. 57/2011 г. Срокът за обжалване на решението на ОС е 14 – дневен и е започнал да тече от 14.10.2015 г., след узнаване за съставянето на протокола, като е изтекъл на 27.10.2015 г. Исковата молба е предявена след този срок – на 10.11.2015 г., поради което е процесуално недопустима. Оповестяването на решенията от 10.07.2012 г., 11.06.2013 г., 03.12.2013 г., 03.12.2014 г., 02.02.2015 г. е станало по предвидения в закона ред и за дата на осъществяването им следва да се приеме тази, удостоверена в протоколите, съставени по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Сроковете за обжалване са започнали да текат съответно от 13.07.2012 г., 15.06.2013 г., 04.12.2013 г., 06,12.2014 г. и 05.02.2015 г. и са изтекли преди датата на подаване на исковата молба, поради което и по отношение на тях искът е недопустим. Възражението, че лицата, подписали протоколите в качеството си на собственици – А. Д. и С. С. нямат това качество е оставено без разглеждане като преклудирано. По възражението, че протоколите за оповестяване не са подписани от Председателя на УС на ЕС на комплекса съдът е приел, че те правилно са подписани от управителя на Етажната собственост на сграда F. С оглед на това е потвърдил първоинстанционният акт за оставяне без разглеждане на предявените по чл. 40 ЗУЕС искове като правилен и законосъобразен.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят посочва правни въпроси, обосновавайки наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на обжалваното въззивно определение, формулирани в т. 1 – 8. Прилага съдебна практика, позовава се на неправилно прилагане на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Поддържа и очевидна неправилност на обжалваното определение.
Преди произнасяне по допускане на касационното обжалване, съдът констатира, че производството е образувано по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Въпреки, че въззивният съд е посочил, че постановеното определение подлежи на касационно обжалване, редът за инстанционен контрол е изчерпан. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (в ред. след изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) изключва от касационно обжалване решенията по дела, образувани по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. В този смисъл е и практиката на ВКС – пр. определение № 134 от 22.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 996/2016 г. ІV г.о., определение № 206 от 01.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4389/2017 г., ІІ г.о. и др.
С оглед изложените съображения производството по частната касационна жалба е недопустимо, поради което и на основание чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба вх. № 171793 от 19.12.2017 г., подадена от [фирма], представлявано от Г. С., със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адвокат П. Х., против въззивно определение № 30973 от 27.11.2017 г. по ч. гр. д. № 15069/2017 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА същата на жалбоподателя.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 544/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.
ОСЪЖДА [фирма] от [населено място] да заплати на Етажните собствености на комплекс „С. Г.“ от [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: