1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 11 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4739/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. Д., Д., подадена от пълномощника и адвокат Д. Р., срещу решение №74 от 22.04.2015 г. по гр. дело №81/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №505 от 26.11.2014 г. по гр. дело №630/2014 г. на Хасковския окръжен съд П. на Р. Б. е осъдена да заплати на жалбоподателката сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление. Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 31 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу ищцата е било образувано наказателно производство на 11.11.2009 г. за незаконно присвоена парична сума в размер на 7 510 лв. С постановление от 23.06.2014 г. на Районна прокуратура – Белоградчик това наказателно производство е прекратено. За същото деяние на ищцата е било наложено наказание „лишаване от правото да упражнява адвокатска професия за срок от три години”. По делото е установено, че срещу ищцата в периода 2009 г. – 2014 г. има образувани общо пет досъдебни производства, два пъти е осъждана, а считано от 24.06.2014 г. е реабилитирана по право. Налице е основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – има влязло в законна сила постановление за прекратяване на досъдебното производство спрямо ищцата, което налага да бъде ангажирана обективната отговорност на прокуратурата поради неоснователно образуване на наказателно производство против нея, внасяне на обвинителен акт в съда и поддържане на обвинение. За периода на воденото наказателно производство ищцата е била подложена на значителен психически и емоционален стрес поради неоснователното обвинение в извършване на престъпление. Чувствала се злепоставена пред обществото и в социалния си кръг, изолирала се и избягвала контакти, отчуждила се. По делото няма доказателства да е платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. за наказателното производство. Претендираната сума от 30 000 лв. като нереализиран доход от адвокатска дейност за период от три години, също не може да се присъди, защото няма причинна връзка между досъдебното производство по отношение на ищцата и посочените пропуснати ползи – същите са в резултат на решение на ВАС за лишаване на ищцата от адвокатски права. След анализ на всички релевантни факти и при съобразяване с разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е приел, че за действително претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат присъдени 1000 лв. При определяне на този размер на дължимото обезщетение са съобразени доказателствата за личността и социалния статус на ищцата, икономическата обстановка в страната, и най-вече фактът, че част от претърпените неимуществени вреди са в причинна връзка с решението на ВАС за лишаване на ищцата от адвокатски права.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: приложима ли е разпоредбата на чл.422, ал.1, т.3 НПК по отношение на решенията на дисциплинарния съд на адвокатската колегия; при наличие на дисциплинарно и наказателно производство за едно и също деяние, кое от двете производства е приоритетно, след като дисциплинарното производство по Закона за адвокатурата се води по реда на НПК; кое от двете противоречиви решения по такива производства е определящо; съществува ли връзка между двете производства; липсата на осъдителна присъда и оправдаването по наказателното производство основание ли е да отпадна наложеното дисциплинарно наказание за същото деяние.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №74 от 22.04.2015 год. по гр. дело №81/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. Първият повдигнат въпрос е правноирелевантен, защото въззивният съд не е обсъждал обхвата на приложението на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.3 НПК. Останалите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея едно деяние освен виновно неизпълнение на задълженията по Закона за адвокатурата в определени случаи може да покрива признаците и на друг вид правонарушение, административно или гражданско, както и престъпление. То може да бъде основание за кумулиране на различни видове юридическа отговорност или на тези от тях, за които са налице съответните специфични предпоставки – дисциплинарна и имуществена, дисциплинарна и административнонаказателна, дисциплинарна и наказателна за едно и също деяние. В тези случаи не се нарушава принципът non bis in idem /недопустимо е два пъти да се налагат наказания за едно и също нарушение/, защото се касае за различни видове правна отговорност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №74 от 22.04.2015 г. по гр. дело №81/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.