3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
С., 15.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4759/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на М. Г. М. – от [населено място] срещу Определение №778 от 13.09.2013г. по ч.т.д.№203/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 351 от 05.08.2013 г. по гр.д.№ 203/2013 г. на РС-Тутракан, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по иск по чл. 58 ЗК срещу З. ”Триумф” – [населено място] за отмяна решения на ОС от 23.03.2013 г. поради невнасяне от ищеца на 250 лв. – възнаграждение за назначен на ответника особен представител по чл. 29 ал. 4 ГПК. Жалбоподателят излага, че не е налице противоречие в интересите на представляван и представител, за да назначи съдът особен представител по чл. 29 ал. 4 ГПК, че назначаването от съда на особен представител е в противоречие с чл. 25 ЗК, както и че съдът не може да върне исковата молба при невнасяне на депозита за особения представител, който не съставлява предварително дължими разноски и не се касае за нередовност на исковата молба. Иска определението да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В Основание за допускане на касационно обжалване сочи решените по делото въпроси: нередовност ли е на исковата молба невнасянето в срок на определени по чл. 29 ал. 4 ГПК разноски за особен представител и невнасянето основание ли за връщане на исковата молба, налице ли е противоречие в интересите на представляван и представител по чл. 29 ал. 4 ГПК когато член кооператор е предявил срещу кооперацията иск за отмяна решения на ОС – избрано ново ръководство – което обстоятелство е отказано да се впише в търговския регистър и какво е съотношението между чл. 29 ал. 4 ГПК и чл. 25 ЗК – при противоречие в интересите между представител и представляван съдът ли назначава особен представител или ОС на кооперацията. Поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК и представя копие от Опр. №5823/22.12.2009 г. по ч.т.д.№ 613/ 2009 г. на ВнАС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение се прегражда по-нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по иск по чл. 58 ЗК срещу З. ”Триумф” – [населено място] за отмяна решения на ОС от 23.03.2013 г., поради невнасяне от ищеца на 250 лв. – възнаграждение за назначения по чл. 29 ал. 4 ГПК особен представител на ответника. Изложени са съображения, че обстоятелството, че две различни физически лица са се легитимирали като представляващи кооперацията, е мотивирало районния съд да назначи особен представител на ответника. Съдът е посочил, че неизпълняването от ищеца на указанията на съда за внасяне на определения депозит за особения представител, дава основание за прекратяване на производството по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване по изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси е неоснователно. Въпросът налице ли е противоречие в интересите между представляван и представител, е конкретен за съответното дело, основан на обстоятелствата по делото и когато съдът констатира неизпълнение от ищеца на задължението да внесе определените първоначални разноски за особения представител, производството по делото не може да продължи поради възпрепятстване да участва в делото назначения от съда особен представител. По тези въпроси частният жалбоподател не излага съображения, обосноваващи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Неприложимо е Опр. № 5823/22.12.2009 г. по ч.т.д.№ 613/ 2009 г. на ВнАС, постановено по предявен от синдик на търговско дружество в несъстоятелност иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, по което дело първоинстанционният съд неправилно е върнал исковата молба поради непредставяне от ищеца на доказателства за предварително внасяне на разноски по чл. 29 ал. 4 ГПК, като въззивният съд е приел, че ако въобще е необходимо особено представителство, тъй като липсват данни органите на управление да са десезирани, разноските не се дължат от синдика, нито се касае за предварително дължими разноски.
Поради изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 778 от 13.09.2013 г. по ч.т.д.№ 203/2013 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: