3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 15.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3374/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 618 от 19.09.2014 г. по ч.т.дело №517/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т1 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване състав на Варненски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 15.07.2014г. за връщане на въззивната жалба на настоящият жалбоподател против решение от 30.12.2013г. по т.д. № 360/13г.на Варненски окръжен съд на основание чл.262,ал.2, т.2 ГПК.За да постанови този резултат, съставът на ВАпС е приел,че търговското дружество – жалбоподател не е заплатил дължимата държавна такса, след като с влязло в сила определение му е било отказано освобождаване от заплащането й. Именно във връзка с неотстраняване на нередовността на жалбата са приложени и правните последици визирани в чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Въззивният съд подробно е разгледал и развитото от страната искане по чл. 5, б.”с” Закона за държавните такси, като е направил подробно мотивиран извод за неприложимостта на тази норма. Посочено изрично, обаче, е че по такова искане, друг състав на съда вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт, чийто предмет е бил именно освобождаването на търговеца от внасяне на държавна такса, докато в настоящият случай на обжалване, респективно на преценка за основателност на жалбата е единствено проверка за това дали е отстранен недостатъкът й т.е. дали, след постановеното определение за отказ от освобождаване от внасяне на държавна такса, страната я е внесла, за да бъде прието за валидно сезирането на съда.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е проследил развитието на производството както и постановените по него актове, като е развил подробно разбирането си, че въпросът относно неговото освобождаване от внасяне на държавна такса следва да бъде преразгледан и в тази връзка да бъдат съобразени Конвенция на О. срещу корупцията и Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията/ на които се е позовал и при разглеждането на жалбите му против отказа по чл.83 ГПК/. В този смисъл по приложението на чл.5, б.”с” ГПК са зададени редица въпроси без правна относимост нито към решаващите изводи на съда, нито към предмета на спор.
С оглед така представеното изложениеы касаторът не обосновава валиден довод за приложно поле на касационно обжалване. Поставените от него въпроси не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед разгледаният по-горе решаващ извод на въззивния съд, свързан с редовност на жалбата и неотстраняване на нейните констатирани недостатъци, както и са извън предмета на настоящит спор. Този извод произтича и от това, че самият касатор не е посочил и развил съображения относно относимостта на цитираните от него международни актове към разглеждания правен спор въобще.Следователно поставените въпроси по приложението на чл.5, б.”с” ЗДТ не отговарят на критериите залегнали в чл.280, ал.1 ГПК, т.е. не обуславят наличие на поставен релевантен правен въпрос. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г.
Освен, че не е налице общото основание, липсват наведени доводи и по отношение на посоченото в края на изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По него касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания релевантен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване, и за развитие на правото- когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на въпроси извън предмета на спор. Или развитите подробни разбирания по проблеми, неотносими към настоящето производство, както и кратките оплаквания за неправилност на разпореждането на първостепенния съд, / повечето касаещи друго производство/ не съставляват довод обуславящ приложението на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като не са свързани с установеност на една от лимитивно изброените му хипотези.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 618 от 19.09.2014 г. по ч.т.дело №517/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: