5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2970/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. Ш., Г. С. Ш., С. С. Ш. и Е. С. Ш. срещу решение № 141 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 39/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е индивидуализирал правилно самостоятелните обекти на собственост, допуснати до делба, чрез посочване на техния вид и съставни части – принадлежащите към съответния обект избени и тавански помещения. Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
В подадения отговор на касационната жалба ответницата по касация И. Г. Д. чрез своя процесуален представител адв. Вл. Н. изразява становище, че касационната жалба е нередовна, тъй като не съдържа изложение на касационните основания за обжалване на въззивното решение, както и на правните въпроси, по които да се допусне проверката му по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 918 от 02.11.2015 г. по гр.д. № 1917/2015 г. на Районен съд Велико Търново, с което е допусната съдебна делба между Д. Т. Ш., Г. С. Ш., С. С. Ш., Е. С. Ш. и И. Г. Д. по отношение на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в парцел VІІ- 2669 в кв. 44 по регулационния план на града, целият с площ 456 кв.м, представляващ поземлен имот с идентификатор 10447.504.227 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени през 2008 г., състояща се от : на първи етаж- дневна с кухненски бокс, спалня, склад, баня и клозет със застроена площ на етажа от 78 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.227.1.1; на втори етаж- стълбище, три спални, дневна с балкон към нея, кухня с тераса към нея, баня, тоалетна и килер, със застроена площ на етажа от 108 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.227.1.2, заедно с помещение от западната страна на сградата, помещение от северната страна на сградата и подпокривно пространство- общ таван над втория етаж, при следните квоти: 4/8 ид. части за И. Г. Д. и по 1/8 ид. част за всеки от съделителите Д. Т. Ш., Г. С. Ш., С. С. Ш. и Е. С. Ш.. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която на основание чл. 344, ал.2 ГПК И. Г. Д. е осъдена да заплаща на Д. Ш., Г. Ш., С. Ш. и Е. Ш. общо 175 лв. месечно за ползването на 4/8 ид. части от втория жилищен етаж на сградата, както и в частта, с която Д. Ш., Г. Ш., С. Ш. и Е. Ш. са осъдени на основание чл. 344, ал.2 ГПК да заплащат на И. Д. общо 125 лв. месечно за ползването на 4/8 ид. части от първия етаж.
Касационната жалба е недопустима в частта, с която се атакува въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 344, ал.2 ГПК по претенциите на съделителите за заплащане на обезщетение за ползване на делбените имоти до приключване на делбата. В тази част решението има характер на определение, което не подлежи на касационно обжалване, тъй като няма преграждащ и самостоятелен характер. С него не се разрешава по същество материалноправен въпрос, свързан с предмета на спора, и може да бъде изменено от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата, поради което разглеждането му е двуинстанционно. В този смисъл т.6 от ТР № 1 от 17.07.21001 г. на ОСГК, която запазва действието си поради идентичност на правната уредба по отменения и по сега действащия ГПК, регламентираща разглеждането на тази претенция. В тази част касационната жалба е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане.
В частта, с която се атакува въззивното решение по допускане на съдебната делба, касационната жалба е допустима.
От фактическа страна по делото е прието, че общият на страните наследодател Г. С. Ш. и съпругата му са придобили през 1957 г. в режим на съпружеска имуществена общност празно дворно място в [населено място] с площ 419 кв.м, съставляващо парцел ХVІІІ- 166в в кв. 416 по плана на града, в което през 1958 г. построили двуетажна еднофамилна жилищна сграда. През 1970 г. въз основа на одобрен архитектурен проект извършили надстрояване и пристрояване на сградата. През 1974 г. Г. Ш., след като се снабдил с удостоверение от [община], че вторият етаж представлява самостоятелно жилище, го дарил при равни права на двете си деца С. Г. Ш. и И. Г. Д., без „мазичката на западната страна на сградата”. Въззивният съд е приел, че всеки от двата етажа от сградата представлява самостоятелен обект на правото на собственост- жилище. И двата етажа отговарят на изискванията на строителните правила и норми относно необходимите жилищни и обслужващи помещения. Като принадлежност към първия етаж съдът е възприел изграденото при построяването на сградата избено помещение в западната му част, а като принадлежност към втория етаж- изградения килер. По отношение на изградените в резултат на извършеното по- късно пристрояване и надстрояване на сградата две нови избени помещения съдът е приел, че не са били придадени към отделните жилища, но тъй като не могат да съществуват самостоятелно, следва да се разпределят към тях във втората фаза на делбата. Частите от сградата, които не представляват нито основни, нито обслужващи помещения като таванското помещение, стълбищата и общите коридори, представляват общи части на сградата и също следва да бъдат взети предвид във фазата по извършване на съдебната делба.
Първият въпрос, поставен от касаторите в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касае задължението на съда в първата фаза на делбата да установи правилно обема на делбената маса и да я индивидуализира в диспозитива на съдебния акт. От доводите, с които се обосновава значението му за изхода на спора, е видно, че жалбоподателите свързват неизпълнението на това задължение с обстоятелството, че сградата е допусната до делба като единен обект на правото на собственост, макар по делото да е било установено и съдът да възприел това, че преди предявяване на иска за делба всеки от етажите е бил обособен като самостоятелен обект на правото на собственост- жилище. В решение № 465 от 06.07.2012 г. по гр.д. № 1054/2010 г. на ВКС, І г.о. е прието, че уредените в закона способи за прекратяване на съсобствеността се прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които се делят, както това е установено с решението по допускане на делбата, както и че решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо и по въпроса за вида на допуснатия до делба имота. Разгледан в този аспект, поставеният въпрос за задължението на съда да индивидуализира пълно имотите, които се допускат до делба, е от значение за точното прилагане на закона, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Останалите повдигнати с касационната жалба правни въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на спора, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По естеството си те допълват и доразвиват въпроса как следва да се индивидуализират в диспозитива на съдебното решение допуснатите до делба имоти.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Т. Ш., Г. С. Ш., С. С. Ш. и Е. С. Ш. касационна жалба срещу решение № 141 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 39/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново, в частта, с която съдът се е произнесъл като втора инстанция по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК за присъждане на обезщетение за ползване на съсобствения имот до приключване на делбата.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 39/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта му по допускане на делбата.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като при неизпълнение касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: