Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
София 16.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №2049 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47 ЗМТА.
Образувано е по молба на [община], [населено място], представлявана от Кмета А. А. за отмяна на арбитражно решение от 16.04.2014г., постановено по арб.д. № 4/2013г. на Търговския арбитражен съд при Н. юридическа фондация, с което О. е осъдена да заплати при условията на неделимост на [фирма] и на [фирма] , съдружници в К. „С. – С.” сумата от 512 422.39 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за изпълнение на обект „Многофункционален културно – информационен център и градски парк” в [населено място], сумата от 77 746.25 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 713 681.28 лв. за периода от 22.01.2009г. до 4.12.2009г., на сумата от 166 243.47 лв. законна лихва за забава за неизпълнение на парично задължение в размер на 512 422.39 лв. за периода от 4.12.2009г. до 22.01.2013г. О. е осъдена да заплати разноските по арбитражното производство 25 101 лв.
По основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА: Молителят твърди, че арбитражната клауза е нищожна, аргументирано с обстоятелството, че договор № 56 от 27.09.2007г. за възлагане на обществена поръчка между [община] и К. „С. – С.” не съдържа арбитражна клауза. Такава е уговорена в констативен протокол от 13.07.2010г. в нарушение на чл.43 ЗОП / редакцията на закона към датата на сключване на договора/. Разпоредбата е императивна и не допуска изменение в облигационното правоотношение, както по отношение на страните, така и относно предмета, насрещните задължения, цена и срокове. Сключените след изтичането на срока Анекси, с които са удължени сроковете за изпълнение на договора са нищожни, поради което и уговорената в констативен протокол от 13.07.2010г. арбитражна клауза е също нищожна.
По второто основание за отмяна на арбитражното решение – чл.47, т.4 ЗМТА, молителят поддържа липсата на процесуална правоспособност на К. „ С. – С.”. Като гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД дружеството не е правосубектно лице, поради което в съдебните спорове страни са съдружниците в гражданското дружество [фирма], представлявано от Т. Т. и [фирма]. Липсата на процесуална легитимация на ищеца прави процеса недопустим, а постановеното по него решение – недопустимо.
Според молителя целта на иска по чл.47, т.3 ЗМТА е да се охранят интересите на страната , която е избрала доброволния арбитраж още при формиране на състава на арбитражния съд, в която процедура тя има право да участва. Освен това, съгласно т.14.2 от договора за учредяване на К. от 16.02.2007г. дружеството се прекратява с ликвидация или при обявяване в несъстоятелност. Срещу дружеството [фирма] има образувано делото в несъстоятелност, за което няма данни да не е обявено в несъстоятелност.
Ответниците [фирма], представлявано от Т. К. Т. и ЕТ Л. К. Т. с фирма „ С. – Л. Т.” , не заявят становище по молбата на [община] за отмяна на арбитражното решение.
Представените от името на К. „С. – С.” молби не се обсъждат, тъй като са представени от неправосубектно лице.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на фактите по делото и доводите на страните, прие за установено следното:
Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, което обуславя неговата процесуалната допустимост. Исковата молба е подадена на 15.05.2014г., в посочения в закона 3-месечен срок, считано от датата на постановяване на арбитражното решение на 16.06.2014г.
Съгласно чл. 47, т.2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то е постановено при липса на арбитражно споразумение или то е недействително, съобразно закона, избран от страните.
В случая молителят [община] се позовава на нищожност на арбитражната клауза, съдържаща се в констативен протокол от 13.07.2010г., тъй като е сключена в противоречие на чл.43 ЗОП.
Предвиденото в чл. 47, т. 2 ЗМТА основание предпоставя решението да е постановено от арбитражен съд, без да има споразумение между страните по чл. 7, ал. 1 ЗМТА конкретният правен спор да бъде отнесен за разрешаване пред арбитражния орган. Отсъствието на арбитражно споразумение може да е последица от изначална липса на съгласие между страните за разрешаване на споровете помежду им по повод на определено договорно или извъндоговорно правоотношение от съответния арбитраж, оформено писмено като самостоятелен договор или като клауза в друг договор или обективирано в протокола от арбитражното заседание /чл. 7, ал. 2 и ал. 3 ЗМТА/, а също и от пороци в арбитражното споразумение, които го правят недействително и го лишават от целените правни последици. Съществуването на арбитражна клауза обвързваща страните, а тук и компетентността на арбитъра да разгледа повдигнатия пред него спор.
Включената в констативен протокол от 13.07.2010г. арбитражна клауза не е нищожна. Като договор, арбитражното споразумение ще бъде нищожно, ако са налице някои от основанията по чл.26 ЗЗД. В случая ищецът поддържа нищожност на арбитражната клауза поради противоречие с чл.43 ЗОП.
Искът е неоснователен. Арбитражното споразумение е самостоятелно и независимо от материалноправния договор.
От самостоятелния характер на арбитражното споразумение, както е прието в р.№149 от 3.10.2014 г. по т. д. № 1368/2014 г., ВКС, I т.о., което се споделя от настоящия състав, следва, че развалянето и прекратяването на договора, съдържащ арбитражна клауза, са по начало без значение за действието на арбитражната клауза, тъй като те засягат само материалното правоотношение. Арбитражното споразумение е отделен процесуален договор и не представлява изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗОП. Когато страните по договора, сключен по ЗОП, уговарят друг процесуален ред за разрешаване на възникналите по повод изпълнението му спорове, не изменят предмета на договора за обществена поръчка, поради което чл.43 ЗОП е неприложим. Освен това, процесуалният договор за арбитраж не попада в обхвата на чл. 3 ЗОП, а чл. 4, т. 5 ЗОП изрично изключва арбитражните и помирителните услуги от обектите на обществени поръчки, които са действаща правна норма към дата на сключване на договора и към дата на образуваното арбитражно производство. С оглед на изложеното, предявения на основания чл.47, т.2 ЗМТА иск ще следва да се отхвърли като неоснователен.
По основанието по чл.47, т.3 и т.4 ЗМТА:
Ищецът поддържа недопустимост на арбитражното производство, поради това, че то е образувано въз основа на искова молба, подадена от неправосубектно лице. Твърди се също така, че съдружниците в консорциума не са участвали производството, поради което не са имали възможност на право на избор на арбитри при образуването на арбитражния съд.
Искът е неоснователен по следните съображения:
В съответствие със съдебната практика и правната теория е становището на ищеца, че консорциума, като гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД не е правосубектно лице и като такова не е активно и пасивно легитимирано да участвува в арбитражното производство. Решението е постановено обаче по отношение на съдружниците в Консорциума – търговското дружество [фирма] и [фирма], които са субекти на правото. Търговското дружество е юридическо лице, съгласно чл.63, ал.3 ТЗ, а правосубектността на ЕТ се покрива от тази на физическото лице. В случая О., като ответник по арбитражното производство, не може да се позована на допуснати от арбитражния съд нарушения, които засягат процесуалните права на съдружниците в Консорциума. На нарушения може да се позовава само засегнатата страна. Силата на пресъдено нещо се формира от решението, а в случая то е постановено по отношение на правосубектни лица. Друг аргумент за неоснователност на иска е, че образуването и провеждането на арбитражно производство от неправосубектно лице е свързано с процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в исковото производство по чл.47 ЗМТА, тъй като основанията за отмяна на арбитражно решение са изчерпателно изброени в закона.
При служебно направената справка от търговския регистър към 9.12.2014г. няма данни дружеството [фирма] да е в открито производство по несъстоятелност.
В заключение искането за отмяна на арбитражното решение на посочените в исковата молба основания се явява неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на [община], [населено място], представлявано от Кмета А. А. за отмяна на арбитражното решение от 16.04.2014г., постановено по арбитражно дело №4/2013г. на Арбитражния съд при Н. юридическа фондация – София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: