О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 17.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2690/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. Е. от [населено място] срещу въззивно решение № 58 от 28.02.2018г., постановено по в.гр.д.№ 694/17г. на Пернишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 662 от 15.09.2017г. по гр.д.№ 03453/2014г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е поставено в общ дял на И. Б. П., Е. Б. П. и Р. Б. Е. складово помещение с полезна площ от 6,50 кв.м., намиращо се под гаража, в частта, с която е поставено в дял на Л. М. Е. складово помещение с площ от 7,30 кв.м., намиращо се под гаража и в частта, с която е изнесен на публична продан гараж със застроена площ от 19 кв.м., както и в частта, с която първите трима съделители са осъдени да заплатят държавни такси над сумата 443,33 лв. и вместо това е поставил в общ дял на И. Б. П., Е. Б. П. и Р. Б. Е. масивен гараж със застроена площ от 19 кв.м., с идентификатор ****, построен в поземлен имот **** по КККР на [населено място], съставляващ УПИ **** в кв.53 по плана на [населено място],[жк]на стойност 4400 лв. и двете помещения под него със застроена площ от 9,45 кв.м. и 9,15 кв.м., като е осъдил Л. М. Е. да заплати на И. Б. П., Е. Б. П. и Р. Б. Е. още по 5021,66 лв. за уравнение на дяловете. Съделителката Л. М. Е. е осъдена да заплати допълнително 131,60 държавна такса и разноски на останалите съделители.
В мотивите на решените си въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е обжалвано от съделителката Л. М. Е. в частта му, с която е извършено разпределението на построената в посоченото дворно място полумасивна жилищна сграда, включително на нейния сутеренен етаж, на складовите помещения и за присъдените суми за уравнение на дяловете, а съделителките И. Б. П. и Е. Б. П., към жалбата на които се е присъединил и четвъртият съделител, са обжалвали решението изцяло. Посочено е, че съделителката Л. Е. притежава 1/4 ид.част от имота, като на същата следва да бъде поставен в дял първия етаж от къщата и сутерена, който се използва като мазе, на обща стойност 25 900 лв., а на останалите трима съделители, които са от едно коляно, следва да бъде поставен в дял втория етаж от къщата, заедно с гаража и двете складови помещения под него на обща стойност в размер 24 000 лв. и по 1/2 ид.част от дворното място, което е на стойност 18 560 лв., но в диспозитива на решението не е изразена воля по отношение извършване делбата на жилищната сграда, респ. на нейния сутерен, т.е. в решението липсва потвърдителен диспозитив. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, която компетентен да я отстрани е въззивният съд по реда на чл.247 ГПК. Преди това обаче същият следва да прецени дали не следва да върне делото на районния съд за отстраняване на такава грешка и в първоинстанционното решение, тъй като и в него липсва изрично изразена воля по отношение извършване делбата на сутеренния етаж.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
П р е к р а т я в а производството по гр.д.№ 2690/2018г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
В р ъ щ а делото на Пернишкия окръжен съд за произнасяне по реда на чл.247 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: