О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 18.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1068 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.06.2011 год. по гр. д. № 119/2011 год. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 6.12.2010 год. по гр. д. № 512/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от [община] против С. с дейност в частна полза „О. с. к. С.”, със седалище в [населено място], установителен иск за собствеността на имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Л. област, находящ се в м. „Б. к.”, с площ 7 657 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на ползуване – за водна спортна зала, при описаните граници, ведно с построените в него сгради с идентификатори № *, със застроена площ 216 кв. м. на два етажа, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, № *, със застроена площ 13 кв. м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, № * със застроена площ 626 кв. м. на три етажа, с предназначение – друг вид сграда за обитаване и № * със застроена площ 22 кв. м. на един етаж и с предназначение друг вид обществена сграда.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [община], чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Я. Н., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че се легитимира като собственик на спорния имот на основание възстановяването му по ЗСПЗЗ с първоначалното решение на поземлената комисия – [населено място] в полза на Г. Б. С. и. П. и на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОбС. Иска отмяната на въззивното решение.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът го обосновава с произнасянето на въззивния съд по релевантния материалноправен въпрос, касаещ фактическия състав на придобивното основание в полза на общината в [населено място]. Счита, че произнасянето по въпроса за изясняване собствеността на общественозначими обекти, какъвто представлява спорния такъв – с начин за трайно ползуване за водна спортна база, ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Други аргументи за обосноваване наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване не са изложени.
Ответникът ОСК „С.” П. в представения писмен отговор е оспорил жалбата по същество, без излагане на съображения относно наличието на основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от общината установителен иск за собственост на спорния имот е отхвърлен, въззивният съд, прилагайки чл. 272 ГПК е възприел мотивите на първоинстанционния съд, като приел, че не са налице поддържаните от общината придобивни основания по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС. Представеното решение на поземлената комисия в [населено място], с което е възстановена собствеността върху спорния имот в полза на Г. б. С. и. П., не легитимира [община] за собственик, тъй като това стопанско предприятие е част от Д. „С.”, създадено с решение на ЦС на Б. от 1985 год. За да се трансформира собствеността върху този имот от държавен, какъвто е неговия статут, в общинска собственост, с оглед промяната на уредбата на собствеността, започнала с изменението в ЗС с ДВ бр. 31/90 год. /чл. 2 и чл. 6/ и последващите ЗМСМА, ЗОбС и ЗДС, следва да е изпълнена специалната процедура, предвидена в чл. 48, т. 4 ЗФВС, данни за което липсват по делото. Липсват и доказателства за правоприемство на [община] с ползувателя на този държавен имот, поради което и с оглед местонахождението му на територията на друга община – У., както и липсата на изричен акт за статута му на публична общинска собственост като такъв, предназначен за задоволяване на обществени потребности от местно значение на общината в [населено място], то не е налице и основание по чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС.
Извън горното, съдът е приел за ирелевантни за спора за собствеността представените решения на поземлената комисия – [населено място], тъй като с оглед статута на спорния имот те не могат да легитимират общината в [населено място] за негов собственик, каквато е тезата на касатора. Легитимацията на ответното сдружение не е предмет на спора, тъй като по предявения установителен иск за собственост ищецът следва да установи по несъмнен начин претендираното от него материално право, което в случая не е постигнато и предявеният иск е неоснователен.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението материалноправен въпрос е релевантен са изхода на делото, тъй като въззивният съд, за да потвърди решението, с което установителния иск на общината е отхвърлен, е приел, че не са налице поддържаните придобивни основания на закона – чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 18ж и чл. 18з ППЗСПЗЗ и чл. 3, ал. 2 т. 3 ЗОбС. Той е и спорния въпрос, предмет на делото, по който съдът се е произнесъл в горната насока, като изложените от касатора доводи касаят оплаквания за неправилност при решаването му с оглед нарушение на материалния закон. Поради това и същите не представляват правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като основанията по чл. 280, ал. 1 и тези по чл. 281 ГПК са различни. В ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения какво се разбира под обуславящ изхода на делото правен въпрос, които обаче в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Извън горното, доводите на касатора не са съвместими и с поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на конкретния правен спор за собствеността на имота и значението му за страните по него, в частност за касатора, а произнасянето по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая не са изложени съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, тъй като не се поддържа съществуващата по приложението на чл. 2 ЗОбС съдебна практика да е в резултат на неточно тълкуване на закона или наличие на необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона.
Обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, като мотивира същите съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение, което не се изчерпва с доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
В случая е налице формално позоваване на разпоредбата на закона, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 174 от 20.06.2011 год. по гр. д. № 119/2011 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, по подадената от [община], чрез главен юрисконсулт Я. Н. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: