2
определение на ВКС на РБ, ГК, първо отделение по ч.гр.д.№ 404 от 2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.София, 18.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 404 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Ц. М. срещу определение № 522 от 20.12.2019 г. по гр.д.№ 2613 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК подадената от Ц. Ц. М. касационна жалба срещу решение от 07.11.2018 г. по гр.д.№ 258 от 2018 г. на Окръжен съд- Монтана и производството по делото пред ВКС е прекратено.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същия да бъде отменен.
В писмен отговор от 30.01.2020 г. ответниците по частната жалба М. Б. М., М. Б. М. и И. Ф. М. оспорват същата. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено и да им се присъдят направените по настоящото дело разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.286, ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение- потвърдено поради следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По конкретното дело са били предявени от М. Б. М., М. Б. М. и И. Ф. М. срещу Ц. Ц. М. субективно и обективно съединени искове по чл.30, ал.3 ЗС и чл.61, ал.2 ЗЗД /за осъждане на ответника да заплати на ищците 1/2 от направените от тях необходими разноски за запазване и поддържане на съсобствения недвижим имот и на 1/2 от полезните разноски за този имот/, всеки един от които е с цена под 5000 лв. Исковете по чл.30, ал.3 ЗС са били предявени общо за сумата 2 980 лв., а исковете по чл.61, ал.2 ЗЗД- общо за сумата 9 290 лв. Предвид притежаваните от ищците по тези искове квоти в съсобствеността /общо 1/2 ид.ч. и по 1/6 ид.ч. за всяка от трите ищци/ и обстоятелството, че претендираните суми са за 1/2 от общо направените необходими разноски и подобрения, цената на всеки от исковете е както следва: 993,33 лв. за всеки от трите иска по чл.30, ал.3 ЗС и 3 096,67 лв. за всеки от трите иска по чл.61, ал.2 ЗЗД. Тоест, цената на всеки един от предявените искове е под 5 000 лв., поради което правилно на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК в обжалваното определение е прието, че въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК частният жалбоподател дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 600 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение определение № 522 от 20.12.2019 г. по гр.д.№ 2613 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Ц. Ц. М. от [населено място], обл.М., [улица] да заплати на М. Б. М., М. Б. М. и И. Ф. М. и трите от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по настоящото дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.