О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 19.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 194 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. Н. В. срещу въззивно определение на Бургаския апелативен съд № 64 от 24.02.2009 год., постановено по в.т.д. № 46/2009 год., с което е потвърдено определение на Ямболския окръжен съд № 19 от 04.02.2009 год. по т.д. № 9/2009 год. и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.271 ТЗ и чл.97, ал.2 ТЗ, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК допустимостта на касационния контрол е обоснован с наличие на хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд въпрос на материалното право – „дали изключеният от СД съдружник има право на ликвидационен дял или на имуществен, определен по реда на чл.97 ТЗ, когато прекратеното членство има за пряка правна последица прекратяване на СД” и обявяването му в ликвидация и такъв на процесуалното право- „за наличието на правна възможност да се претендира от съдружниците по исков ред реално изпълнение задълженията на ликвидатора”, които обусловили решаващите изводи за недопустимост на предявения иск, според частния жалбоподател, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и е процесуално допустима.
В случая, обаче, предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща не са налице, поради което липсва основание за допускане факултативния касационен контрол, поради следното:
За да постанови обжалваното определение Бургаският апелативен съд е споделил изцяло решаващите правни изводи на ЯОС, че доколкото от обстоятелствената част на исковата молба, вкл. и след направено, съобразно дадените по реда на чл.129, ал. ГПК указания уточнение към нея, ищците в качеството си на наследници на изключения от СД ”Б” съдружник б.ж. на гр. Я. са претендирали реално предаване на ? от имуществото на обявеното в ликвидация ТД и задължаване ликвидатора да извърши вменените му от закона действия по разпределение на последното, то исковите им претенции са недопустими и образуваното въз основа на тях производство следва да бъде прекратено.
Изложени са в тази вр. съображения, че правото на дял от дружественото имущество на изключен от СД съдружник, съответно правото на същия на ликвидационен дял, при настъпило с преустановяване членството му прекратяване на търговското дружество и обявяването му в ликвидация е облигационно и като имуществено право на вземане върху определена равностойност не създава в полза на наследниците на последния право на собственост върху съответно имущество, поради което реалното претендиране на същото или на част от него е недопустимо.
Същевременно, според въззивната инстанция, обстоятелството, че осъществяваните в производството по ликвидация на прекратеното ТД, действия, вкл. приключването му и определяне размера на останалото чисто имущество на ЮЛ, подлежащо на разпределение между съдружниците са изрично вменени от законодателя в тежест на ликвидатора, изключва наличието на процесуална възможност, в тази си дейност същият да бъде заместен от съда в исковото производство, чрез осъдителен иск за реално изпълнение.
Следователно, съобразени решаващите мотиви на Бургаския апелативен съд налагат правен извод, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното и процесуално право – за начина, по който следва да се уредят имуществените последици при преустановяване членството на съдружник в СД и за правната възможност да се претендира по исков ред реално изпълнение задълженията на ликвидатор попадат в приложното на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане частната касационна жалба до разглеждане по същество.
По отношение на същите, обаче, основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което частният жалбоподател се позовава, отсъства.
Освен, че в депозираното по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК изложение значението на така поставените материалноправен и процесуалноправен въпроси, както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото въобще не е аргументирано, то обстоятелството, че в случая не се касае до неяснота или непълнота на правни норми, което несъвършенство на закона да налага корективно тълкуване, нито до необходимост от промяна на установената съдебна практика, а се цели по тълкувателен път, чрез отчитане вида на прекратеното ТД, изменение на създадената в гл. ХVІІ и относима за всички видове ЮЛ- търговци ликвидационна процедура, изключва наличието на сочения селективен критерий – допълнителна процесуална предпоставка за допустимост на искания касационен контрол.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивно определение на Бургаския апелативен съд № 64 от 24.02.2009 год., постановено по в.т.д. № 46/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: