О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 19.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2581/2016г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] (в производство по несъстоятелност) срещу определение № 2197 от 28.06.2016 г. по ч. т. д. № 2671/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-13 състав определение № 516 от 29.01.2016г. по т. д. № 9131/2012 г. за недопускане до разглеждане от Събранието на кредиторите на предложения от синдика на дружеството план за оздравяване.
Частният касатор поддържа становище, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Според него, въззивният съд неоснователно е преценил, че оздравителният план съдържа отсрочване на публичноправните задължения на длъжника, което е обусловило и неправилният му извод за необходимостта от изрично съгласие на Министъра на финансите по чл. 189 ДОПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за допускането на касационно обжалване са поставени въпросите: „ 1. При допускане на оздравителен план от съда по несъстоятелността спазването на чл. 189 ДОПК задължително условие ли е за допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите; 2. За да не се допусне оздравителния план от съда по несъстоятелността до гласуване от събранието на кредиторите, изричен отказ на Министъра на правосъдието (очевидно се има предвид Министъра на финансите) ли е нужен за отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения на длъжника“. Според частния касатор, по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, а освен това – решаването им е от значение за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 22.11.2016 г
Останалите кредитори не заявяват становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което предложеният от синдика на [фирма], [населено място] (в производство по несъстоятелност) план за оздравяване не е допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите, въззивният съд е преценил, че не е налице едно от кумулативните изисквания по чл. 701 ТЗ, а именно – съгласие на Министъра на финансите съгласно чл. 189 ДОПК, необходимостта от което произтича от факта, че оздравителният план предвижда отсрочване на публичноправните задължения на дружеството-длъжник. В тази насока съдебният състав е взел предвид писмо изх. № 26-00-314/14 от 17.12.2015 г., в което Министърът на финансите е заявил изричен отказ да даде съгласие за отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения на [фирма].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл. 189 ДОПК, безспорно са значими за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на същите обаче не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. На първо място, твърдението за противоречие в съдебната практика по тези въпроси е недоказано, тъй като такава практика не е посочена и представена. Липсва позоваване и на конкретна задължителна съдебна практика, подкрепяща основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото изобщо не подлежи на обсъждане, тъй като не е заявено надлежно – частният касатор счита, че формулираните от него въпроси имат значение за точното прилагане на закона, но не и за развитието на правото, т. е. поддържа се само едната, а не двете кумулативни предпоставки на това основание, в какъвто смисъл са указанията по т. 4 от цитирания тълкувателен акт.
Независимо от изложеното, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че по поставените въпроси е налице непротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 158 от 30.11.2012 г. по т. д. № 42/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., според която съгласието на Министъра на финансите е условие за допускане на оздравителния план до разглеждане от Събранието на кредиторите и то следва да е дадено най-късно към момента на постановяване на определението по чл. 701 ТЗ за допускане на плана. С оглед наличието на посочената практика и предвид обстоятелството, че въззивното определение е съобразено с нея, касационният контрол на същото не би могъл да бъде допуснат на нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2197 от 28.06.2016 г. по ч. т. д. № 2671/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: