1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.София, 20.10.2014 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд
на Република България, смесен 5-членен състав,
в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боян Магдалинчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Анна Димитрова
2. Борислав Белазелков
3. Марио Първанов
4. Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев дело № 40/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор между Кърджалийски районен съд и Административен съд – Кърджали по въпроса кой от тях е компетентен да разгледа жалбата на И. Н. У. против отказа на кмета на [община] изх.№ АС-ОП-15/ 11.06.2014 г. да приеме помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ за имот от 2 339 кв.м. в местност „Ев алтъ”, [населено място], собственост на наследници на Н. П. У..
Жалбата е подадена пред административния съд, който с определение № 109 от 07.07.2014 г. по адм.д.№ 78/ 2014 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на районния съд. Определението е мотивирано с разпоредбата на пар.19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр.39 от 2011 г.), според която индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Според административния съд заповедта на кмета е издадена на основание чл.13а ал.5 ППЗСПЗЗ, което обосновава компетентност на районния съд да се произнесе по подадената срещу нея жалба.
Кърджалийски районен съд с протоколно определение от 17.09.2014 г. по гр.д.№ 802/ 2012 г. е повдигнал спор за компетентност, тъй като е счел, че отказът на кмета не съставлява индивидуален административен акт. Приел е, че тази заповед попада в кръга актове по чл.21 ал.5 АПК, за които не важи специалното правило по пар.19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр.39 от 2011 г.) и жалбата срещу нея трябва да бъде разгледана от административния съд.
Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбата е районният съд.
С обжалвания отказ кметът на общината, съгласно решение на комисия, назначена с негова заповед по чл.13а ал.5 ППЗСПЗЗ, не е приел помощен план за имот, чието право на възстановяване е признато на наследниците на Н. П. У. в границата на урбанизирана територия. Касае се за изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат права на граждани. То има самостоятелно значение, защото слага край на производството по чл.13а ППЗСПЗЗ. Съгласно пар.19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр.39 от 2011 г.), този акт подлежи на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. В този смисъл е определение № 54/ 09.07.2014 г. по адм.д.№ 44/ 2014 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, като даденото с него разрешение следва да бъде споделено. Поради това делото следва да бъде изпратено за разглеждане на районния съд.
По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на И. Н. У. против отказа на кмета на [община] изх.№ АС-ОП-15/ 11.06.2014 г. да приеме помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ за имот от 2 339 кв.м. в местност „Ев алтъ”, [населено място], собственост на наследници на Н. П. У., е Кърджалийски районен съд, на когото делото да бъде изпратено за разглеждане.
На Административен съд – Кърджали да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.