ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. София, 21.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2888 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на молителя А. И. срещу определение на състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение на Варненски апелативен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
С въззивното решение апелативният съд е потвърдил обжалваното пред него решение на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 264, ал. 4 ТЗ на жалбоподателя, в качеството й на едноличен собственик на „Н. Елеганс“ ЕООД (л) за освобождаване на ликвидатора на дружеството поради действия на последния против интересите на дружеството.
За да намери за недопустима касационната жалба, съставът на ВКС е приел, че въззивното решение на апелативния съд не подлежи на обжалване. Извода си за необжалваемост е обосновал със съображенията, че с това решение е потвърден първоинстанционен отказ за издаване на охранителен акт, който обаче подлежи на вписване в търговския регистър. С оглед последното въззивното решение не подлежи на обжалване съгласно задължителната практика, установена с т. 9 от ТР № 5/2015 на ВКС-ОСГТК, съгласно която не подлежи на обжалване съдебният акт на апелативен съд, потвърждаващ отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридически лица.
Частната жалба е обоснована с единственото оплакване, че конкретният случай не се обхваща от посочените мотиви на тълкувателното решение.
Жалбата е неоснователна.
По въпроса за процесуалната същност и обжалваемостта на съдебните актове, постановявани по искания по чл. 266, ал. 4 ТЗ, е установена последователна практика на касационната инстанция, изразена по ч. т. д. № 181/2011 г. на ВКС, 1 т. о.; т. д. № 844/2016 г. на ВКС, 2 т. о.; ч. т. д. № 207/2019 г. на ВКС, 1 т. о. Съгласно тази практика производството има охранителен характер, на въззивно обжалване подлежи само отказът да се назначи, респ. освободи ликвидатор, а доколкото тези обстоятелства подлежат на вписване, редът за обжалване е този по чл. 606 ГПК (и съответно чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно т. 9 от ТР № 5/2015 въззивният съдебен акт в тези случаи не подлежи на обжалване, поради което правилно касационната жалба е оставена без разглеждане.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 278/27.09.2019 г. по т. д. № 109/2019 г. по описа на Върховен касационен съд, 2 т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: