О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 21.01. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2959/2019
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Лесопроект – С. К.”, [населено място], [община] против определение № 901 от 07.10.2019 г. по ч. гр. д. № 6867/2019 г. на Софийски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение от 08.08.2019 г. по гр. д. № 549/2015г. на Самоковски районен съд, с което е отказано освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса в размер на 1234.59 лв., дължима по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по това дело решение.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК в хипотезата, когато страната осъществява дейност като едноличен търговец, като твърди, че в качеството му на физическо лице може да се ползва от същата и при преценката дали разполага с достатъчно имущество за заплащане на дължимата държавна такса следва да бъдат взети предвид всички предвидени в нея критерии.
Както в самата частна касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният касатор моли за допускане на касационното обжалване по значимия, според него, въпрос: „Отговорът на чл. 83, ал. 2 ГПК приложим ли е към ЕТ, които не са юридически лица, а са физически лица, за освобождаването им от държавна такса и които отговарят с цялото си имущество за задълженията на ЕТ, както отговарят физическите лица в това качество и особено, когато ЕТ е спряно от дейност и не генерира доходи като такова”.
По отношение на така поставения въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е представено определение № 10 от 13.01.2016 г. по ч. гр. д. № 5733/2015 г. на ВКС, І г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Самоковски районен съд, с което е отказано освобождаване на ищеца ЕТ „Лесопроект – С. К.”от заплащане на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд е споделил извода, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложима за онези физически лица, които са регистрирани като еднолични търговци. Според въззивния състав, обстоятелството, че едноличният търговец е физическо лице и че отговаря с цялото си имущество за поетите задължения в качеството му на търговец, не е основание за разширително тълкуване на посочената разпоредба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения въпрос е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обусловил изхода на делото. Не е налице обаче поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдяното от частния касатор противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС не се доказва от представеното с изложението определение, тъй като същото е напълно неотносимо към поставения въпрос. В това определение ВКС се е произнесъл по искане на физическо лице (но не осъществяващо дейност като едноличен търговец) за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 23 от Закона за правната помощ, а не по искане за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, заявено от страна-физическо лице по спор, свързан с дейността му на едноличен търговец.
Отделно от изложеното, следва да се посочи, че при решаването на поставения въпрос въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, според която разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК не може да намери приложение по отношение на едноличния търговец, а напротив – изцяло се е съобразил тази практика (определение № 78 от 31.01.2013 г. по ч. т. д. № 595/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.).
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 901 от 07.10.2019 г. по ч. гр. д. № 6867/2019 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: