О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 21.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4833 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 107465/29.08.2019 г. от С. Л. М. – Х. срещу определение № 18043/24.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 9620/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. по гр.д. № 15737/2018 г. на Софийски районен съд, З6-ти състав за оставяне без уважение молбата на С. Л. М. – Х. за възстановяване на пропуснат срок по чл. 65 ГПК за подаване на отговор на искова молба.
В частната касационна жалба се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се постановяването му от незаконен състав поради неспазване на принципа за случайното разпределение на делата и лишаване на страната – потребител от възможността да заяви възраженията си по иска. Иска се определението да бъде отменено и срокът за подаване на отговор на исковата молба да бъде възстановен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател сочи, че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Позовава се и на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: „Как съдът гарантира прилагането на общностното право след като не дава възможност на потребител да упражни правата си, след като националният съд до този момент не извършва служебна проверка на неравноправни клаузи, а и няма как да го направи при едностранно представяне на спора? Как се гарантира равнопоставеността на страните в един потребителски спор при който потребителят е лишен от възможност да представи отговор на исковата молба?“ и „Следва ли съдът при своето произнасяне по въпроси, които изискват специални познания, служебно да изисква произнасянето на вещо лице и разглеждането на делата в открито съдебно заседание, с цел установяване на истината и действителното положение?“.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, чрез процесуалния представител адв. И. С.. Поддържа, че жалбата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, както и, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт при условията на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно трайна съдебна практика на касационната инстанция – определение № 45 от 13.03.2019 г. по ч. гр. д. № 317/2019 г. на ВКС, I г. о., определение № 216 от 18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на ВКС, II г. о., определение № 683 от 25.11.2011 г. по ч. гр. д. № 639/2011 г. на ВКС, IV г. о. и т.н.
С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на С. Л. М. – Х. за възстановяване на пропуснат срок по чл. 65 ГПК за подаване на отговор на искова молба. Софийският градски съд е приел, че възстановяване на срок се допуска само ако през времетраенето на срока са настъпили особени непредвидени обстоятелства, които страната не могла да преодолее, а в настоящия случай от всички ангажирани доказателства се налага извод, че твърдяното обстоятелство е настъпило преди началото на срока за отговор на исковата молба. Жалбоподателката е получила исковата молба на 08.11.2018 г. и срокът е изтекъл на 10.12.2018 г. – в първия присъствен ден. С молба от 04.01.2019 г. е поискала възобновяване на срока поради влошено здравословно състояние в следствие на две хирургически интервенции, анемия с животозастрашаващи ниски нива на хемоглобин, хематокрит, желязо, кръвопреливане и желязопреливане, като след излизането от болницата в средата на месец октомври 2018 г. страдала от пълно изтощение и хронична умора, като не била в състояние да се справя с ежедневните си рутинни задачи. От приложените епикризи и болничен лист се установявало, че на молителката е било предписано домашно лечение за периодите 28.09.2018 г. до 05.10.2018 г. и 08.10.2018 г. до 12.10.2018 г., тоест преди срока за отговор на исковата молба. Освен това съдът се е позовал и на обстоятелството, че молителката не е поискала продължаване на срока.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното определение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. В случая повдигнатите от жалбоподателя въпроси са не са били предмет на разглеждане във въззивното определение, същите са общо хипотетично зададени. Не се разкриват сочените от частната жалбоподателка и допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. т. 2 и т. 3 ГПК, а в изложението е налице само бланкетно позоваване. Не се посочват актовете на Съда на Европейския съюз, в противоречие на които се твърди, че е налице въпрос решен в обжалваното определение. Жалбоподателката не е аргументирала защо смята, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18043/24.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 9620/2019 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: