O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 25.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 952 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 89281/ 31.08.2012 година на К. П. Б. от [населено място], заявена чрез адв.М. П.- САК срещу въззивно Решение oт 05.06.2012 година по гр. възз.д.Nо 8008/2011 год. на Софийския градски съд, в частта , с която е отменено решението по допускане на апартамент в [населено място] , при равни права на съделителите- бивши съпрузи и е постановено ново решение , с което на К. Б. е определена квота от 64.21% идеални части в съсобствеността на процесния апартамент, а на К. Б. е определена квота в съсобствеността от 35.79 % идеални части.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необосновани-постановено в противоречие със събраните доказателства , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържа се искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса споразумението по чл. 101 СК от 1985 г. /отм./ е ли действителен договор и има ли обвързваща сила за подписалите го страни и относно третираните от него въпроси. Постигнатото от съпрузите съгласие в споразумението по чл. 101 СК от 1985 г. / отм./ има ли договорен характер и валидна облигационна връзка ли е – източник на права и задължение .Има ли това споразумението по чл. 101 СК от 1985 г./ отм./ има ли вещно-правен ефект , доколкото е спазена формата за действителност решаващият съд се е произнесъл в противоречие с Решение Nо 205 от 19.07.2012 година по гр.д. Nо 215/ 2010 год. на ВКС-II отд. и Решение Nо 843 от 21.07.2011 год. по гр.д. Nо 315/ 2010 година на ВКС-IV отд., и двете постановени по чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- К. Б., с който повереника и адв.Л.Х.-САК оспорва мотивирано липсата на основания за допускане на касационното обжалване .Претендира разноски в размер на 1000 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за характера на заявения иск – за делба на недвижим имот с данъчна оценка от 82 681 лв. , същата е процесуално допустима.
Прилагайки утвърдените критерии за селекция , установени по ТР 1 / 2009 год. на ОСГКТК на ВКС, настоящият състав намира , че изведеният въпрос споразумението по чл. 101 СК от 1985 г. /отм./ е ли действителен договор и има ли обвързваща сила за подписалите го страни и относно третираните от него въпроси. Постигнатото от съпрузите съгласие в споразумението по чл. 101 СК от 1985 г. / отм./ има ли договорен характер и валидна облигационна връзка ли е – източник на права и задължение ,има ли това споразумението по чл. 101 СК от 1985 г./ отм./ има ли вещно-правен ефект , доколкото е спазена формата за действителност не може да бъде квалифициран като правен въпрос, обусловил изхода на спора относно спора за наличието на вложени , изцяло или отчасти лични средства, в придобития по време на брака на страните недвижим имот , предмет на делбата.
За да определени права в обем съответно от 35.79 % идеални части за К. Б. и 64.21 % идеални части за К. Б. в съсобствеността на делбения имот и съответно отхвърли иска на К. Б. за трансформация на лични средства , заявен на основание чл. 21 ал.1 СК от 1985 год. / отм./ , въззивният съд е анализирал писмените доказателства по делото в предметната рамка на заявените искания и възражения . В рамката на предмета на спора , проблемът със споразумението на страните, по чл. 101 СК от 1985 г./ отм./ не е обсъждан , това споразумение по никакъв начин не е ангажирало съда при преценката за основателността на иска по чл. 21 ал.1/ 2 СК от 1985 г. / отм./ , поради което и неговото извеждане за обуславящ изхода на спора е некоректно и неточно.
При този изход на делото в касационната инстанция и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, ответникът по касация има прави на разноски за производството. Предвид на направеното своевременно искане и представения Договор за правна защита и съдействие А 0291173/24.09.2012 година , ответника по касация К. Д. Б. има право на разноски за касационната инстанция – заплатен адвокатски хонорар за адв.Л. Х.- САК в размер на 1000 лв. / хиляда лева/ .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС –второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 89281/ 31.08.2012 година на К. П. Б. от [населено място], заявена чрез адв.М. П.- САК срещу въззивно Решение oт 05.06.2012 година по гр. възз.д.Nо 8008/2011 год. на Софийския градски съд, в частта , с която е отменено решението по допускане на апартамент в [населено място] , при равни права на съделителите- бивши съпрузи и е постановено ново решение , с което на К. Б. е определена квота от 64.21% идеални части в съсобствеността на процесния апартамент, а на К. Б. е определена квота в съсобствеността от 35.79 % идеални части.
Осъжда К. П. Б. с ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на К. Д. Б. ЕГNо [ЕГН] сумата 1000 лв. / хиляда лева/, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :