О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№37
[населено място], 29.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2754 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С определение № 205 от 12.07.2013г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал.1 и 2 СК /чл. 21, ал.1 и 2 СК/отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи”. Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС е постановено на 29.12.2014г., поради което производството следва да бъде възобновено.
Обжалвано е решение № 545 от 20.12.2012г. по гр.д. № 600/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 66 от 25.03.2011г. по гр.д. №906/2010г. на Костинбродски районен съд в частта досежно определените квоти на съделителите при допускане на делбата на недвижим имот – апартамент № 12 на [улица],[жилищен адрес] в [населено място] като вместо това на съделителя З. Б. С. е определена квота 3/4ид.ч., а на съделителката А. Г. С.-1/4 ид.ч.
Касационната жалба е подадена от А. Г. С. чрез пълномощника адв.Б.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1/когато двамата съпрузи участват като купувачи в договора за продажба може ли да се доказва извънсемеен характер на средствата за придобиване на недвижимия имот, съответно пълна или частична трансформация в полза на единия от съпрузите; 2/изразът “обикновена съсобственост” в споразумението по чл. 99, ал.3 СК /отм./ може ли да се разглежда като съглашение, дефиниращо различни квоти в съсобствеността или то кореспондира с чл.27 СК/отм./ и чл. 30, ал.2 ЗС; 3/ допустимо ли е преуреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи, след като те са сключили споразумение в брачния процес, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.
Ответникът З. Б. С. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на недвижим имот – апартамент, придобит по време на брака на страните. В. решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след отмяна на предходно въззивно решение от касационния съд и връщане на делото за ново разглеждане.
Установено е, че жилището е придобито от ведомствения фонд на Министерство на отбраната с договор за продажба, в който и двамата съпрузи са вписани като купувачи. За придобиване на имота е заплатена на 09.04.2004г. сумата 2718лв./заедно с режийните разноски общо платената сума е около 3500лв./ В сключеното при прекратяване на брака споразумение по чл.101, ал.1 СК/отм./, е посочено, че имотът остава в обикновена съсобственост. Според събраните писмени доказателства през месец февруари 2004г. З. С. е получил обезщетение по чл. 237, ал.1 З. /отм./ в размер на 7 798,09лв. Свидетелят Б. С. – баща на ответника установява, че за заплащане на покупната цена на жилището З. С. е изтеглил от сметката си парите, които получил от армията за прослужено време.
Първоинстанционният съд и Софийски окръжен съд при първото въззивно разглеждане на спора са допуснали делбата при равни квоти като са приели, че не може да бъде разглеждано възражението за пълна трансформация предвид приетото в споразумението по чл. 101, ал.1 СК за наличие на съсобственост върху имота, както и възражението за частична трансформация предвид участието на двамата съпрузи в договора за покупка на имота.
С отменителното решение на ВКС № 205 от 19.07.2012г. по гр.д. № 215/2012г. на II г.о. е прието, че сключеното между съпрузите споразумение по чл.101 СК/отм./, в което е прието, че имотът остава в съсобственост, не изключва установяването на частична трансформация в полза на единия от съпрузите, основана на влагането на извънсемейни средства за придобиването. На второ място е изяснено, че лични средства на съпрузите са и такива, произтичащи от облигационни, трудови или друг характер правоотношения.
При тези данни и въз основа на указанията в отменителното решение, съставът на Софийски окръжен съд е приел, че вложените от ищеца лични средства за заплащане на жилището, а именно полученото еднократно парично обезщетение по чл. 237 З., обуславят признаване на личен дял в рамките на вложените трансформирани средства за ? ид.ч. Останалата ? ид.ч. е придобита от съпрузите в СИО и при прекратяването й те получават равни дялове – по ? ид.ч. Така, делът в съсобствеността на З. С. е ? ид.ч., а делът на А. С. – ? ид.ч. При тези квоти е допусната делбата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предвид разрешението в т.4 на Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, че при придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./, то обжалваното решение, с което е разгледано и уважено възражение за частична трансформация, не противоречи на тълкувателния акт.
Останалите два правни въпроса, посочени в изложението, а именно: а/ изразът “обикновена съсобственост” в споразумението по чл. 99, ал.3 СК /отм./ може ли да се разглежда като съглашение, дефиниращо различни квоти в съсобствеността или то кореспондира с чл.27 СК/отм./ и чл. 30, ал.2 ЗС и б/ допустимо ли е преуреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи, след като те са сключили споразумение в брачния процес, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си, са разрешени в отменителното решение на ВКС по настоящия спор. В него е възприета създадената практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК за действието на споразумението относно имуществените отношения на съпрузите /Решение № 296 от 15.06.2010г. по гр.д. № 422/2009г. на ІІг.о и Решение № 124 от 22.06.2010г. по гр.д. № 792/2009г. на ІІг.о./, като е изтъкнато, че винаги е необходимо тълкуване на конкретното споразумение. В крайна сметка, предвид договореното между страните в конкретния случай е прието, че изразът „обикновена съсобственост”, употребен в споразумението, изключва възможността за установяване на пълна трансформация по чл. 21, ал.1 СК/отм./, но не и на частична такава.
В. съд е съобразил напълно тези указания и въпросите не могат да бъдат преразглеждани в настоящето производство. Освен това, липсва противоречие при разрешаването им с посочените от касатора актове, които за пълнота ще бъдат обсъдени по-долу.
Тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987г. по гр.д.№ 31/87г. на ОСГК е посветено на спогодбата по имуществени въпроси в брачния процес и нейното значение. Според него споразумението не е съдебна спогодба, но не е и съдебен акт с присъщата му стабилност; то може да бъде атакувано като нищожно или унищожаемо, но не се полза със сила на пресъдено нещо. Изводите на съда в обжалваното решение не влизат в противоречие с горните разрешения. Съдът е зачел изразената от страните воля в споразумението на наличие на съсобственост върху имота /без посочване на квоти/ и въз основа на това е изградил изводите за частична трансформация в полза на единия от тях.
Решение № 848 от 26.11.2010г. по гр.д.№ 153/2010г. на І г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, приема, че при сделка с купувачи двамата съпрузи и плащане на цената с лични средства на единия от тях, е извършено дарение от съпруга, дал средствата; поради това след прекратяване на брака може да се иска отмяна на дарението, но не и преобразуване на лично имущество на основание чл.21 СК /отм./ и по-голям дял от имота при делбата му. В същия смисъл са и Решение № 464/05.08.2010г.по гр.д. № 1136/2009г. на ІІ г.о. и Решение № 330 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1587/2010г. на ІVг.о. Изхождайки от същата теза Софийски окръжен съд е приел, че е допустимо установяване на трансформация само за придобитата от съпруга, вложил лични средства, ? ид.ч., но не и частта на другия съпруг, участващ в сделката. Това разбиране е отречено с приетото по т.4 на Тълкувателно решение № 5/2013г.на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като прилагането на разрешението спрямо настоящия случай, при липса на жалба от страната, предявила възражението за трансформация, би било във вреда на обжалващата страна, а нейното положение не може да бъде влошавано – чл.271, ал.1 пр.2 ГПК. Освен това, както бе изтъкнато по-горе, в случая пречка за установяване на пълна трансформация е уговорката в споразумението, че имотът остава в съсобственост.
Решение № 756 от 28.09.2001г. по гр.д.№ 7/2001г. на ІІ г.о., Решение № 293 от 16.05.2006г. по гр.д. № 58/2006г. на І г.о. и Решение № 807 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ІІ г.о. съставляват съдебна практика по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК и са посветени на значението на споразумението на съпрузите относно имуществените отношения и на допустимостта да се установява пълна или частична трансформация на лични средства при наличие на споразумение. Както е посочено в отменителното решение на ВКС, по тези въпроси е създадена задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК, която е възприета в това решение и в последвалото го ново въззивно решение. Сред изрично обсъдените в отменителното решение е и представеното с изложението Решение № 296 от 15.06.2010г. по гр.д. № 422/2009г. на ІІг.о.
Предвид изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545 от 20.12.2012г. по гр.д. № 600/2012г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на А. Г. С..
ОСЪЖДА А. Г. С. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на З. Б. С. от [населено място], [улица], вх.Д, ет.5, ап.12 сумата 300 /триста/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: